Като сто ужасни зими
Най-бялата е тази тишина
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах,
по-хлъзгава от ледена пързалка,
безмълвния ѝ зов не проумях
но в нея съм изплашена и малка.
Щом залезът започне да кърви,
тя нервно се издига до небето.
Аз нямам власт над себе си, уви.
Тя има власт над цялата планета.
Мечтите ми покрива със слана.
Не дава нищо, ала всичко взима,
студена като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
© Деница Гарелова All rights reserved.
