limeruna (Йоана)
565 3355
2.01.2018 г., 16:57 ч.

Като тих снежец 

  Поезия
314 3 3

 

Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.

 

Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишината бяла, 
кажи ми, че си само сън от палене и се търкулва в цветно цяло.
Бъди ми ден и малка нощ, светулке, восъче, каквото можеш, 
бъди добро, пази сърцето си, страхът ни е настръхнал от въпроси.

 

Дали сме малки животинки в бурята, или големите души са вятър:
в очите ни е ъгловато срутване и птичките са пухкави от вяра.
Перата ти са малки звездопади, очите - бляскави и топли, мои...
да хвърлим всичките си вопли и тук да бъдем, вечно свои... 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??