Като тих снежец
Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.
Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишината бяла,
кажи ми, че си само сън от палене и се търкулва в цветно цяло.
Бъди ми ден и малка нощ, светулке, восъче, каквото можеш,
бъди добро, пази сърцето си, страхът ни е настръхнал от въпроси.
Дали сме малки животинки в бурята, или големите души са вятър:
в очите ни е ъгловато срутване и птичките са пухкави от вяра.
Перата ти са малки звездопади, очите - бляскави и топли, мои...
да хвърлим всичките си вопли и тук да бъдем, вечно свои...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
