Като тих снежец

Jan 2, 2018, 4:57 PM

Poetry

315 3 3

Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.

Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишината бяла,
кажи ми, че си само сън от палене и се търкулва в цветно цяло.
Бъди ми ден и малка нощ, светулке, восъче, каквото можеш,
бъди добро, пази сърцето си, страхът ни е настръхнал от въпроси.

Дали сме малки животинки в бурята, или големите души са вятър:
в очите ни е ъгловато срутване и птичките са пухкави от вяра.
Перата ти са малки звездопади, очите - бляскави и топли, мои...
да хвърлим всичките си вопли и тук да бъдем, вечно свои...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2018-01-06T00:51:36+02:00

Хареса ми❄❄🌼
Plevel (Силвия Илиева)

2018-01-03T10:10:04+02:00

Еххх, много нежно, приказно, вълшебно!
vega666 (Младен Мисана)

2018-01-02T18:20:34+02:00

Безмълвен съм пред тази невероятна образност. Не поезия, а магия!