Като в приказка

Намерих аз, на баба - на тавана, 

куфар прашен, толкоз стар 

и любопитство някакво, ме хвана, 

но бе заключен, с катинар. 

Странното ключе намерих, 

закачено зад вратата, 

от вълнение, чак потреперих 

и надникнах под капака :

Малка рокличка с коланче, 

обувчици и панделка голяма - 

грижливо сложени в найлонче, 

били са някога, на мама. 

Пуловер мъжки, риза, шапка 

и черно - бели стари снимки, 

от дядо спомен - за любовта им кратка, 

отгледала деца си, сам саминка. 

А в ъгъла се свряла, мъничка кутийка, 

отворих - пръстен и гердан, 

гердана сложих си, на мойта шийка 

и пръстена загледах, замечтано :

Тоз пръстен сребърен и стар, 

от краля сякаш, беше дар - 

с трепет сложих го и удивление 

и изведнъж изпаднах, в затъмнение :

.... Тя разказваше, че като малка, 

пръстен имала, вълшебен - 

щом сложела го, като по пързалка, 

се спускала във свят неземен.... 

.... В красив дворец се озовала, 

с трева зелена и цветя, 

на поляната с принцесата играла, 

на маскен бал била, до сутринта. 

След туй, във сребърна каляска, 

с шест бели приказни коне, 

препускали сред есенните краски

и носела се сякаш, на криле. 

Приказни герои срещала навред, 

в омагьосана гора била, 

момък снажен срещнала, напет - 

избавил я от страшната ламя. 

Попаднала в зловеща пещера, 

със зли духове и зверове - 

щом с пръстена докоснела ги тя, 

превръщали се в ароматни цветове..... 

Пръстенът на баба, така ме бе унесъл, 

сякаш времето, за миг, бе спряло.... 

" Ех, бабо, колко ми хареса, 

вълшебния ти свят, потаен! ".... 

Но тропот някакъв, ме сепна, 

завърна ме от свят невидим, 

очи отворих и потрепнах.... 

" Под възглавницата ще го сложа, 

                                      пък ще видим! "