2.06.2025 г., 0:49

Като виелици, като лавини

326 3 5

След всичките тези години,

като виелици, като лавини

преследващи мечтите ни

те поучават ни

и ни предпазват,

те насърчават ни -

да плащаме - каквото никога не сме изпили

или яли,

те принизяват ни

и приобщават ни

към низките си страсти

(които - сигурен съм, знаете кои са)

те: църкви, политици,

бизнесмени, шоумени с едри цици,

те - с бляскавите си ролсройси,

мазерати, кадилаци,

те - наркобосове, ченгета, и така нататък,

казват ни кои сме, и че тяхни сме,

но в крайна сметка

сметката им пукнат грош не струва

щом още някой 

рано сутрин се събужда

и слънцето прегръща

светлината му превръща

в любов и красота

в човешка радост.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви на всички!
  • Много, много хубав стих!
  • ... и те карат да си мислиш, че си важен... и народът търчи да гласува... като например, де, иначе примери много; Финалът създава смисъл.
  • Всеки от нас е тук за няколко мига от вечността!
    Ето защо, трябва да се радваме на този свят.
    Тези които учат другите на стилове и оценки, би трябвало да се вслушват в обществото, а не да се показват като последна инстанция!
    Поздравления, Петър!
  • "...щом още някой
    рано сутрин се събужда
    и слънцето прегръща
    светлината му превръща
    в любов и красота
    в човешка радост." Прекрасен финал на чудесния стих! Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...