Като виелици, като лавини
След всичките тези години,
като виелици, като лавини
преследващи мечтите ни
те поучават ни
и ни предпазват,
те насърчават ни -
да плащаме - каквото никога не сме изпили
или яли,
те принизяват ни
и приобщават ни
към низките си страсти
(които - сигурен съм, знаете кои са)
те: църкви, политици,
бизнесмени, шоумени с едри цици,
те - с бляскавите си ролсройси,
мазерати, кадилаци,
те - наркобосове, ченгета, и така нататък,
казват ни кои сме, и че тяхни сме,
но в крайна сметка
сметката им пукнат грош не струва
щом още някой
рано сутрин се събужда
и слънцето прегръща
светлината му превръща
в любов и красота
в човешка радост.
© Петър Димитров All rights reserved.
