8.04.2025 г., 8:16

Каузи - лепки

391 1 0
Каузи - лепки

 

Каузи има и цели,

Които

Нищо общо нямат

С нас, с истинския

Наш "аз", с този

Деятел у нас,

Що победа вечна

За нас търси.

 

Но хората поддават се

На тези лепки -

Каузи външни, незначителни

Паразитични. Не го

Интересува, но престижно е -

Гора, например, екология.

Готов да лъже той е,

И враг е на онзи

Споменат по-горе Аз.

Азът, който към

Щастие същностно и

Вечно се стреми.

 

Природата обичай - да,

Гората, - но призовават

Наш'те лесовъди 

братята попове, 

Те да благославят

За гората грижите.

Да отварят те пътеки,

Пътища фалшиви.

 

Лепки, лепки, лепки

Много има във живота.

"Кълне" се тук и там 

Човекът - "великият

Професор" -

Душата протестира и

Духа, но не, не иска

Той да чуе и да чува

Тоз протест. А ден

Един прекрасен и

Съдбовен, ще пожелае

Същият човек да

Очисти своята "градина"

От бурени и храсти.

 

Но неприятно ще

Се удиви, радетелят

За каузи фалшиви, - 

Облепен с незначителни

Афиши - ще се очуди,

Кат че уж не знаел той е, че

Времето тече, изтича 

И изтекло е за истинския

Му живот - животът

Вечен и безкраен.

 

Да ви уча аз ли - не.

Но да ви намекна само

За това, че времето да

Се използва трябва за

Навременно на градината

Отглеждане, за чистене

Дома от паяжини,

За неприемане на

Каузи временни, и

Лепкави - фалшиви,

Това да сторя - мога.

 

Истинската и сърдечна

Принадлежност към

Кауза значима - отвътре

Се доказва. Политика,

Лека проповед е нужна

Да, но наблюдавайте се,

Вижте как душата и

Духа приемат вашите

Стремежи. 

 

Иначе ви чака там,

И недалеч - все пак -

крах и

Неизбежен ад.

Кой виновен за

Това ще бъде - ти

Ли или твоят вечен

Аз? Ха сега де

Накъде? Пътека

Неизбежно е да се

Научи всеки да

Прокарва там, където

Невъзможно уж

Било е.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...