Кена̀р на живота ми скромен
Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя,
и размазах стъкло, яростта ми бе тътен.
Те нарекоха зло и тъгата прикрита…
Без да питат „Защо?“, ме заляха с ритници.
Издържах и видях любовта да умира.
Възмъжах и съзрях, че животът зомбира.
Полетях без размах – но разбих се на пода.
Над тъгата растях и погалих възхода…
В планините житейски не спрях да се трудя,
и в гори тилилейски жарава да будя…
Пръстта е кена̀р* на живота ми скромен.
Финалът е ясен. Остава ли спомен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
