Кино
Едно вълшебство има на земята,
И някак всеки го докосва сам
Във стария салон на махалата
На леко пожълтелият екран.
Отвъд това което казват зримо
Където вечността е полоса
Мечтаем за живот като на кино
И в светлина да правим чудеса.
Изпращаме флотилии в небето
Да търсим пътища към любовта,
А сме едва на два-три сантиметра
И можем да се хванем за ръка.
От тъжното не подарено цвете
До скритата в душите ни мечта,
През нощ разкъсвана от зверовете
И още по красива сутринта,
Пътуваме подреждаме нещата,
а все навътре в себе си вървим
към старият салон на махалата
към оня истинският първи филм...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
