19.12.2007 г., 11:32 ч.

Клинично 

  Поезия
629 0 16

Под жаждата на пламъка е тихо.

Клинична безкомпромисна тъга.

Желание бездумно да обичаш.

Но някога.

Но не.

Но не сега.

Отлагаме живота си за утре.

Когато ще сме стари за това.

Съдбите ни ще бъдат тежко трудни

с безпътие. В утробата.

С ръжда...

А гънките по лактите издават.

И бръчките по наште колена.

Годините в душите ни минават.

Угасват като есенни листа.

Ръцете не изсъхват от умора.

А гинат от очакване на плът,

която да прегръщат и докосват...

Нозете са създадени за път.

Вмирисваме се рано на белина.

В душите ни смърди дезинфектант.

Умираме. Година след година.

А трябва да живеем.

До смъртта.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Катя!
  • "Ръцете не изсъхват от умора.

    А гинат от очакване на плът,

    която да прегръщат и докосват...

    Нозете са създадени за път."

    Разбиващо!!!
  • "Ръцете не изсъхват от умора.
    А гинат от очакване на плът,
    която да прегръщат и докосват..."

    ВЛЮБИХ СЕ В ТОВА!
  • Феноменална поезия!!!
  • Великолепно! Любимо!
  • Поздравления!
  • До болка си права...пропуснах много
    заради "Утре" , много ме развълнува...
    с много обич за теб, мила Катерина.
    Отново великолепна творба!
  • Поздравления за философския стих!
  • !!!
    Велика си, Катя!
    Ненадмината!
    Поздравления за невероятната поезия!
    Благодаря ти за нея!
  • Но има и много красота през този път!
    Чудесен стих!
  • Супер! Жесток!
  • Безмълвна съм пред теб, Кате!!!
  • Отлагаме живота си за утре.
    Когато ще сме стари за това.
    ...
    Ръцете не изсъхват от умора.
    А гинат от очакване на плът,
    която да прегръщат и докосват...

    Обичай и живей СЕГА, а не когато ти е все едно!
  • Вечното търсене и горчива равносметка.Хубаво си го написала.Реално.
    Поздрави!!
  • ЖИВЕЙ,Кате,живей!И пиши!!!Поздрави!
  • Катя! !!! !!!!!"Нозете са създадени за път"!
Предложения
: ??:??