Клинично
Под жаждата на пламъка е тихо.
Клинична безкомпромисна тъга.
Желание бездумно да обичаш.
Но някога.
Но не.
Но не сега.
Отлагаме живота си за утре.
Когато ще сме стари за това.
Съдбите ни ще бъдат тежко трудни
с безпътие. В утробата.
С ръжда...
А гънките по лактите издават.
И бръчките по наште колена.
Годините в душите ни минават.
Угасват като есенни листа.
Ръцете не изсъхват от умора.
А гинат от очакване на плът,
която да прегръщат и докосват...
Нозете са създадени за път.
Вмирисваме се рано на белина.
В душите ни смърди дезинфектант.
Умираме. Година след година.
А трябва да живеем.
До смъртта.
© Катя All rights reserved.
