Клоун
Старият клоун, зад маската бяла,
крие душата си с мъката цяла,
често изпълвала тъжните дни,
когато забравяхме да сме добри.
Ето, пред нас е с усмивка щастлива,
а никой не вижда, че малко е крива.
Дълбока тъга в сълзата се скрива,
от своята буза той с ръка я изтрива…
Скача, търкаля се, ужким се смее,
усмивка-рисунка пред зрителя грее.
Спектакълът свърши и маската пада,
в гримьорната тежко на стола присяда
клоунът тъжен, стар… уморен е,
завеса спуснал над живота си – сцена…
http://www.vbox7.com/play:e89a8510
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
