20.03.2007 г., 11:32 ч.
Кметът на село Маймунци
Тежко е да бъдеш кмет в безпарично време -
на главата ти лежат всякакви проблеми.
Много кметове сами нищо не решават
и с проблемите си все другиму додяват!
Околийският началник му дошло до гуша,
все оплаквания и все молби да слуша!
Само китното селце, славното Маймунци,
на два часа с колело от село Кратунци,
нито с жалба, ни с проблем, ни с молба додява!
Кметът – има ли проблем – сам си го решава!
Околийският решил: “Трябва да се иде!
Как работи тоя кмет трябва сам да видя!
Опитът му ще предам - белким ще мирясат
и от другите села, та да рахатясам!”
И в един прекрасен ден яхнал колелото
и потеглил. И след час наближил селото!
А навред е месец май! Зеленеят ниви!
Сред метличини цъфтят макове щастливи!
А от другата страна – царевична нива.
Дълга - с хоризонта чак краят й се слива!
В царевицата един мъж в реда копае,
а пред него две жени на кючек играят.
Ала щом мъжът повдигне поглед - как се вият
и един стражар - до него - с палката го бие!
“- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида – там кмета ще разпитам!”
Стигнал селото и пак - гледка неразбрана:
гледа как една жена бяга по хармана.
А след нея тича мъж - ужким да я хване,
ама май не му се ще много туй да стане!
Затова един стражар го подканва с бича,
да я гони по-усърдно, ако спре да тича!
“- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам.”
Влиза в селото. А там среща погребение.
Гледа той и се диви: що за отношение!
Половината народ след ковчега плаче
с неподправени сълзи и едвам се влачи!
А пък другият народ пее и лудува!
Смях, веселие, шеги! Скача и танцува!
“- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам!”
Стига кметството. Стражар пред вратата няма -
как ще има като те в селото са двама:
в царевицата един и един – в хармана!
Околийският изкачва бавно стъпалата,
без да чука, като шеф, отваря вратата
и остава като втрещен, лепнат о стената:
кметът на Маймунци – гол – на жена се прави!
А един бабанка як сякаш го оправя!
Като чул врата че скръцва, кметът се обърнал -
околийския познал още щом го зърнал;
ала нищо не казАл: устните прехапал,
само му е махнал с длан – отвън да изчака!
“Знае се - кога жена някой я оноди,
се изтупва на мегдана и хорото води!
Ама мъж кога насилят и са го видели -
селото си ще напусне и ще се изсели!
Дали няма това село без кмет да остане,
та във най-работно време избори да правим!?”
Околийският отвън с тези мисли чакал,
а бабанката край него бавно се извлякъл.
А след него ей и кметът че навън пристига -
гащите си закопчава, още си ги вдига.
И усмихнат казва:
- Шефе! По какви въпроси?
Влизай! Как си? Живо здраво? И какво те носи?
- Дойдох да ви видя, ама нищо не разбирам!
Туй което гледам тука, ум не го побира!
В царевицата видях: мъж в реда копае,
а пред него две мадами на кючек играят.
Ала ако се загледа с поглед - как се вият
и един стражар - до него - с палката го бие!
Стигам селото и пак - гледка неразбрана:
гледам как една жена бяга по хармана.
А след нея тича мъж - ужким да я хване,
ама май не му се ще много туй да стане!
И един свиреп стражар го подканва с бича,
да я гони по-усърдно, ако спре да тича?!
Влизам в селото и тук срещам погребение.
Гледам го и се дивя: що за отношение!
Половината народ след ковчега плаче
с неподправени сълзи и едвам се влачи!
А пък другият народ пее и лудува!
Смях, веселие, шеги! Скача и танцува!
А пък кметът се подхилва пред шише с ракия,
и един буркан отворя със царска туршия.
- Сядай, шефе! Ха наздраве! Няма тука драма!
Всичко в село е нормално и проблеми няма!
Този, който си видял, че царевица копа,
този е женкар опасен! Да те не докопа!
По жените се захласва, работа не хваща,
та се чудя сметките си със какво ги плаща!
Та един ден го наказвам: ще не ще - да копа!
Ако иска - доброволно, ако не - със сопа!
А жените съм ги сложил – хем да му се иска
с тях да пофлиртува малко, хем да не му стиска!
Че стражарят е до него – ако ги нападне –
бой със палката - меракът докато му спадне!
Този, другият, в хармана, той жена си гони!
Той през месеца все гони чуждите кокони!
Та след своята го карам един ден да тича!
И ако с мерак не гони – го пришпорват с бича!
Днес изпратихме във гроба писарчето клето.
Харно беше, ала много пиеше момчето!
Пък не носеше! И ето – като се напило,
явно в кошчето с хартийки фаса е хвърлило!
Аз за него не жалея – нека си отива.
Лошо е, че покрай него изгоря архива!
Чудиш се, че след ковчега едни хора плачат,
а пък другите се смеят и от кеф подскачат!?
Тез които данъците рано са платили,
те подир ковчега плачат, тъжни и унили!
А които данъците си не са платили,
радват се, че ще излъжат, че са ги платили!
Ама аз човек съм сложил който да записва,
тъй че приходът в бюджета няма как да липсва!
Всеки, който се е смеел, ще биде привикан
и ако не ще да плаща – в мазето натикан!
А пък този мъж с жена си взел да се развежда!
Казвам им да се сдобряват – нямало надежда!
Снощи ходих при жена му – тя добре се люби!
Цяла нощ не ме остави - час по час ме буди!
Днес го проверих и него – пак добре го прави!
Никой няма повод другия да изостави!
Аз такива глезотии тук не позволявам!
Кой каквото да ми казва – развод не им давам!
Околийският подскочил, стиснал му ръцете:
- Туй се казва управия! Евала ти, кмете!
***
Защо ви губих времето дотука,
ако не кажем някаква поука?
Поуката сега ще ви издам:
“Такива кметове са нужни нам:
характера на всеки да познават,
проблемите със разум да решават
и даже дупе - за народа си - да дават!”
на главата ти лежат всякакви проблеми.
Много кметове сами нищо не решават
и с проблемите си все другиму додяват!
Околийският началник му дошло до гуша,
все оплаквания и все молби да слуша!
Само китното селце, славното Маймунци,
на два часа с колело от село Кратунци,
нито с жалба, ни с проблем, ни с молба додява!
Кметът – има ли проблем – сам си го решава!
Околийският решил: “Трябва да се иде!
Как работи тоя кмет трябва сам да видя!
Опитът му ще предам - белким ще мирясат
и от другите села, та да рахатясам!”
И в един прекрасен ден яхнал колелото
и потеглил. И след час наближил селото!
А навред е месец май! Зеленеят ниви!
Сред метличини цъфтят макове щастливи!
А от другата страна – царевична нива.
Дълга - с хоризонта чак краят й се слива!
В царевицата един мъж в реда копае,
а пред него две жени на кючек играят.
Ала щом мъжът повдигне поглед - как се вият
и един стражар - до него - с палката го бие!
“- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида – там кмета ще разпитам!”
Стигнал селото и пак - гледка неразбрана:
гледа как една жена бяга по хармана.
А след нея тича мъж - ужким да я хване,
ама май не му се ще много туй да стане!
Затова един стражар го подканва с бича,
да я гони по-усърдно, ако спре да тича!
“- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам.”
Влиза в селото. А там среща погребение.
Гледа той и се диви: що за отношение!
Половината народ след ковчега плаче
с неподправени сълзи и едвам се влачи!
А пък другият народ пее и лудува!
Смях, веселие, шеги! Скача и танцува!
“- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам!”
Стига кметството. Стражар пред вратата няма -
как ще има като те в селото са двама:
в царевицата един и един – в хармана!
Околийският изкачва бавно стъпалата,
без да чука, като шеф, отваря вратата
и остава като втрещен, лепнат о стената:
кметът на Маймунци – гол – на жена се прави!
А един бабанка як сякаш го оправя!
Като чул врата че скръцва, кметът се обърнал -
околийския познал още щом го зърнал;
ала нищо не казАл: устните прехапал,
само му е махнал с длан – отвън да изчака!
“Знае се - кога жена някой я оноди,
се изтупва на мегдана и хорото води!
Ама мъж кога насилят и са го видели -
селото си ще напусне и ще се изсели!
Дали няма това село без кмет да остане,
та във най-работно време избори да правим!?”
Околийският отвън с тези мисли чакал,
а бабанката край него бавно се извлякъл.
А след него ей и кметът че навън пристига -
гащите си закопчава, още си ги вдига.
И усмихнат казва:
- Шефе! По какви въпроси?
Влизай! Как си? Живо здраво? И какво те носи?
- Дойдох да ви видя, ама нищо не разбирам!
Туй което гледам тука, ум не го побира!
В царевицата видях: мъж в реда копае,
а пред него две мадами на кючек играят.
Ала ако се загледа с поглед - как се вият
и един стражар - до него - с палката го бие!
Стигам селото и пак - гледка неразбрана:
гледам как една жена бяга по хармана.
А след нея тича мъж - ужким да я хване,
ама май не му се ще много туй да стане!
И един свиреп стражар го подканва с бича,
да я гони по-усърдно, ако спре да тича?!
Влизам в селото и тук срещам погребение.
Гледам го и се дивя: що за отношение!
Половината народ след ковчега плаче
с неподправени сълзи и едвам се влачи!
А пък другият народ пее и лудува!
Смях, веселие, шеги! Скача и танцува!
А пък кметът се подхилва пред шише с ракия,
и един буркан отворя със царска туршия.
- Сядай, шефе! Ха наздраве! Няма тука драма!
Всичко в село е нормално и проблеми няма!
Този, който си видял, че царевица копа,
този е женкар опасен! Да те не докопа!
По жените се захласва, работа не хваща,
та се чудя сметките си със какво ги плаща!
Та един ден го наказвам: ще не ще - да копа!
Ако иска - доброволно, ако не - със сопа!
А жените съм ги сложил – хем да му се иска
с тях да пофлиртува малко, хем да не му стиска!
Че стражарят е до него – ако ги нападне –
бой със палката - меракът докато му спадне!
Този, другият, в хармана, той жена си гони!
Той през месеца все гони чуждите кокони!
Та след своята го карам един ден да тича!
И ако с мерак не гони – го пришпорват с бича!
Днес изпратихме във гроба писарчето клето.
Харно беше, ала много пиеше момчето!
Пък не носеше! И ето – като се напило,
явно в кошчето с хартийки фаса е хвърлило!
Аз за него не жалея – нека си отива.
Лошо е, че покрай него изгоря архива!
Чудиш се, че след ковчега едни хора плачат,
а пък другите се смеят и от кеф подскачат!?
Тез които данъците рано са платили,
те подир ковчега плачат, тъжни и унили!
А които данъците си не са платили,
радват се, че ще излъжат, че са ги платили!
Ама аз човек съм сложил който да записва,
тъй че приходът в бюджета няма как да липсва!
Всеки, който се е смеел, ще биде привикан
и ако не ще да плаща – в мазето натикан!
А пък този мъж с жена си взел да се развежда!
Казвам им да се сдобряват – нямало надежда!
Снощи ходих при жена му – тя добре се люби!
Цяла нощ не ме остави - час по час ме буди!
Днес го проверих и него – пак добре го прави!
Никой няма повод другия да изостави!
Аз такива глезотии тук не позволявам!
Кой каквото да ми казва – развод не им давам!
Околийският подскочил, стиснал му ръцете:
- Туй се казва управия! Евала ти, кмете!
***
Защо ви губих времето дотука,
ако не кажем някаква поука?
Поуката сега ще ви издам:
“Такива кметове са нужни нам:
характера на всеки да познават,
проблемите със разум да решават
и даже дупе - за народа си - да дават!”
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хехехе
Поздрави,весело е -
Когато излезе книжката ти от печат, моля ти се изпрати ми 3 броя - един за мен, един за сестра ми и един за да търся някой да направи илюстрациите. Това е лошото, че не мога да заплатя на художника. Затова, ако се направи организация, за която говоря по-долу, ще се получат пари и за автора, и за художника, и за сайта. В личната ми страница има емейл, ще се разберем за подробностите.
-
Ех, как не се обади по-рано!Толкова да имах нужда от художник! Но вече всичко е минало - след десетина дни трябва да излезе книжката ми с осем хумористични поемки - три от тях са пуснати тук - тази, "Пре-мърцук" и "Пандемия". И така ми се искаше за всяка да има поне по една рисунка! Но не намерих художник!
-
Поемата е много хубава и имам идея, как да забогатееш с нея. Свържи се с Админ, да обяви конкурс за да се направят картинки за различните ситуации в поемата. И накрая ще направиш книшка - книшка със смешни картинки. Ако няма кой, може и аз да я сглобя и подготвя за печат и даже да организирам отпечатването. Даже ще останат пари за спонсориране на сайта./ Разбира се това е само една идея /
-
Хах*, благодаря за чудесния стих!
Развесели ме!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
