Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.

 

Книга трета - Обричането или Голямата ръченица

 

                                       -1-

 

Здравейте,скъпи приятели!

Днес получих разрешение Свише,

да продължа едно мое минало щастие,

за Шибил отново да мога,да пиша.

 

Преди петнайсет години ви обещах,

че ако Царичина получи развитие,

отново ще ви аз потопя

в тези Важни, Глобални събития.

 

Много вода изтече през Дунава...

Сменяха се благоденствия със щети,

вирусът пое на околосветско пътуване

и ни затвори зад милиарди врати

 

Смених заглавието на втората книга.

В неща нови навлязох и проумях.

Шефа вече и на мен ми намига

и хвърля в очите ми прах.

 

Колко тънко Бог е предвидил,

как да се предава щафетата,

ако предците не могат, да видят

идва ред на момичетата, момчетата

 

Петнайсет години вече Царичина

след моето писание тъне в забрава

и надеждата да получи развитие,

засега химера само остава.

 

Женя и Жаки ни дариха с деца,

които щастливи и здрави растат,

а ние с Шибил дебнем деня,

усилията ни в който плод ще дадат.

 

Той го усеща, аз също,

че събитията се жестоко сгъстяват-

накрая всичко се връща,

на никого Кармата не прощава!

 

Политиците продължават,да лъжат народа.

Вазов прехвърли историята ни в новия век.

Отново Ботев жадува "Свинец Ил Свобода".

И днеска е трудно, да бъдеш честен човек.

 

Бойко Василев в интервюто със Слави,

във фалша му потопен, се поти,

а той на връх висок се постави

и се къпе в светлината на фалшиви лъчи...

 

Шейсет пъти местоимението Аз

повтори,без да му мига

и от себе си изпаднал в захлас

си мисли, че е всичко постигнал.

 

Само,че пътят към Висшето Зрение

е трънлив,опасен и стръмен.

С чалга може, да се "възпее"

само нещо тъпо, грозно и тъмно.

 

Два парламента потънаха

в Аз само един.

Защо ли се горе много огънаха,

докога Долу ний ще търпим?

 

Кога ще хванем вярна посока,

кога ще излезем на верния път,

кога ще им отнемем сладкия кокал,

заради който стават всички кавги?

 

Потенциалът ни бавно нараства,

но не виждам без Царичина как,

яко голямата Истина да ни трясне,

за което не ни липсва мерак.

 

Енергетиката ни цялата,Земната

във фундамента й тотално е сбъркана.

В ръце не можем,да се вземеме

и из Космоса на воля да хвъркаме

 

Но вече сгъстяват се краските.

Двайсет и първа е момент на прелом,

градушка ни чука по каските,

нови мисли нахлуват със взлом!

 

През деветдесета на миналия ни век

се навършиха четирийсет години,

на Сахаров от сбъркания проект,

който нямаше как просто,да мине.

 

Четворката го отразява във схемата,

страницата долу е трийсет и първа,

тя на нашето време е темата,

която право нямаме,да отхвърлим!

 

Четворката от деветдесета,до двайсет и първа

формира трийсет и едно лета,

а на нас предстои ни тепърва,

в парадигма нова да открием света.

 

След тази втора четворка

следва или сабя на кръст,

място няма за уговорки

или в устата със пръст.

 

Бог отново пак ни показва,

че е застанал на наша страна

и постоянно ни помощ оказва,

да проумеем Истина голяма една.

 

Както на времето ни отсея

и се спусна право при нас

в"Оная дупка"във одисея,

чрез мисли,Сакрални в точния час.

 

Тестът не попълнен остана,

А ние продължаваме,да се лутаме

между "Разпни го и Осанна"

и глави да криеме женските скутове...

 

Той отново е тука,

както винаги е било.

Той отново по сърцата ни чука,

но от Него отделя ни То.

 

През деветдесета Царичина ни дари

и след Себе Си ни поведе,

към хоризонти с магични Зори,

към успехи и сладки победи...

 

Помните ли Американското лято,

с до зори будните нощи?

Колко чистота изплува и святост

и как,да продължи това искахме още.

 

Днес се надига нова вълна,

отново имаме олимпийски Златни медали,.

Отново се задава Сияйна Велика Зора.

Десницата божия отново е пак над България.

 

Защо ли нас е избрал

от толкова много народи,

с какво заслужили сме това,

този Велик избор на Трудна Възможност?

 

Сам не мога,да отговоря 

на този екзистенциален въпрос

и налага ми се отново,

да помоля Шибил за анонс.

 

Татко и вуйчо,Шибил е избранник

на всички наши деца.

Той от Господ яко е барнат

с нежно сърце и страстна Душа.

 

Въпросът ми е излишен,

той мислите чете ми,като по книга.

Не чакам отговор от него възвишен,

на мен Истината само,ми стига.

 

-Значи,за Шефа искаш,да знаеш,

защо за задачата българите избрал е?

Знай нарочно Той не го прави.

Това е следствие от Тайното Знание.

 

Хората не са още открили

дълбоката Истина на малката формула,

заключила в себе си огромните сили,

в които Айнщайн е проникнал до корена.

 

Затова Енергията ни бяга...

Затова закрит остава и Космоса.

Затова шапката все още ни стяга

Затова на ум все още постни сме.

 

Първите пет абзаца

в евангелието на Йоана,

Силата на Словото ни показват,

и Всемира от Него обхванат.

 

"И Светлината свети в Тъмнината,

а Тъмнината я не обхвана".

Тъмнината просто няма статус.

Нея просто нийде я няма.

 

Появи се нейде Светлина

и Тъмнината мигом изчезва.

Това се случва със всяка злина,

пред лъча на Доброто проблеснал.

 

Колкото по-голяма е Светлата Истина,

толкова е по-уплашено Злото,

бяга То към мрачните пристани,

а яростта му се кротва.

 

От какво Бог иска,да ни избави?

От Лошотията стаена вътре във нас,

от Апокалипсиса от тъмното на Безкрая...

Иска да ни избави от Собствения си гняв.

 

Играчите глобални са много,

а Бог е само един.

Те имат огромни възможности,

но Той ги в дланта си държи!

 

Нашата Земя е прашинка

от Безкрайния Космически Лабиринт,

но явно Бог не е безразличен,

какво се тука твори.

 

Дивата от Беглеж

покорила световните сцени-

ураган от Божествен Копнеж,

искрица от Мощта Му осенена...

 

Доброто,добро е тогава,

когато способно е,да гради,

когато Истини отстоява,

когато събаря стени.

 

Равновесието не може,да се руши!

Способно е,да флуктоира.

Животът на всички Души

от вибрациите извира.

 

"И опитът е син на трудни грешки,

а Геният на парадоксите другар."

Разказва ни Пушкин Божествено,

как към Гения свой е вървял...

 

А ние в двадесет и първия век

с кюмюр ще правиме електрика...?!

Не може днеска Човек ,

с кюмюр прогреса да тика...

 

Те и ядрените централи

са просто парни машини.

Енергията не сме изобщо разбрали,

няма как номерът ни да мине.

 

Консумацията расте...

Енергията не стига,

да се получи парадоксът не ще.

Решението,цената се вдига.

 

Вирусът и той ни притиска,

зомбирал цивилизацията ни цяла.

На силните на деня им се иска,

личната ни енергия да е разпиляна...

 

Всичко днес е изкуствено.

Вируси,храни и Души,

завесата наполовина е спусната,

храната телата руши...

 

Веригите просперират,

пазарите дишат едва,

Животът бавно умира...

Всичко днес е хазарт.

 

Яко подвизава се Дяволът,

Оная С Косата и Тя е дрогирана,

на халтурата растне й славата,

пътя в Тъмното трудно намираме.

 

И въпреки всичко,Господ го има!

Той е Енергия от Любов.

Той дава сила на Диви и Прими.

Той на Живота Е Вечният Зов...

 

Сам слезе в Царичина,

с Енергията Си да ни дари,

да можем,пак да обичаме,

сърца да разкрием, да отворим очи.

 

Ако не го днеска разбираме,

вината изцяло е наша,

за Глобалното ни стопиране,

за огромната вирусна каша.

 

Продължаваме ли така,

Библейска градушка ще ни удари,

с ледени огромни зърна,

тежки четиридесет килограма.

 

Търсим лесните парадокси,

които ни водят във ямата

На този свят не знаем,защо сме

и на къде от себе си бягаме...

 

Слънцето върти комети ,планети...

Планетите въртят своите сателити...

В тоя танц ние къде сме,

защо мисълта ни все се оплита?

 

Френската академия отрече

преди близо два века и половина

Вечното,Космичното тичане,

без да изтъква ясна причина.

 

Уверена в себе си,сигурна,

умно навирила нос,

с ръка за надцакване вдигната,

но в дланта си нямаща коз.

 

Официално,с блъфове и измами

се опитваме напред да вървим...

Лъжите Бог не прощава,

за Истината зорко Той бди...

 

С колко Красота, Любов и Надежда

аромата нежен е вплетен

и Вярата Истинска се оглежда

в росния лик на едно малко,напъпило цвете...

 

Финансовият министър Василев

спокойно,трезво,умно посоката сочи,

с призвание смята,мисли,подбира

метод и ритъм,кризата да се прескочи...

 

Умно,младо,способно момче,

разбиращо си от занаята.

Много яко пипето му сече,

но енергетиката не му е в обхвата.

 

Иска,стреми се,мисли,желае!

"Дори да опреме във дъното-

след всяка разруха,следва изправяне.

Големият скок е предшестван от сгъване!"

 

Това е силата на Духът Български

и добре е,че живее във младите,

преминал през битките кървави,

пулсиращ на Звездите в Плеадите...

 

 

"Господ е българин!!!"

Светла му памет на Мичмана!

Много сме ръфани,дялани,стъргани...

Затова Господ обича ни...

 

Провалянето подло на Слави,

е сигнал съдбовен и ясен,

за съединяването на двете Българии,

за израстването на нещо прекрасно.

 

Демократичната и тази що се изправя,

а"Ние идваме заедно",да бъде за двете

и Живот такъв ще настане,

че ще се усмихне онова малко напъпило цвете.

 

Тогава момент ще настъпи,

всички да разбереме

че реката нова в която се къпем,

е отмила престъпното,дълго,наше Безвремие.

 

Лека-полека стъпка по стъпка,

ще приемем накрая Царичина,

новият път ще бъде утъпкан,

плод ще даде нашето дълго обричане.

 

И няма сал да копираме Шефа

с изкуствени спътници и космически станции,

а ще сме хванали посоката вярна на дрейфа,

с вятър,който дава твърди гаранции.

 

Ще отхвърлим догмата на Френската Академия.

Ще просветнат нови посоки,аспекти.

Сахаров и компания ще потънат в забвение.

Ще заработим по нови,стабилни,Енергийни проекти.

 

Ще влезем в колаборация

с Мощта мобилна на Космоса.

Ще лумнат в главите ни протуберанси.

Ще проумеем,колко сложното просто е.

 

По Неписаните Вечни Закони

ще разберем българите,кои сме.

Космичните,Глобални Енергии ще подгоним...

Ще усмихнем на Екзюпери принца.

 

Знам,трудно ще ми повярват,

още дълго ще ме вземат за луд,

но нещата лека-полека точно ще станат,

затова ние българите сме тук.

 

Времето се сгъстява,

събитията жужат,

стреми се всяко,да отстоява

собственият си път.

 

Бог,както Е в нас,

така Е и вътре във вируса.

Той Е винаги в час,

но ние трябва,да минем през кризата.

 

Смелостта Българска е голяма!

На кръстопът Човек дори не пикае,

но ние с огромния наш пламък,

на кръстопът направили сме държава.-

 

Следя мисълта ти внимателно,

но изобщо не виждам й края.

-В епилога,всичко кратко е,

по пътя към него е истинското познание.-

 

Искаш,да кажеш,

че моето побългаряване,

епилог за мене е важен,

по пътя ми минал през Англия?

 

-Да,точно така е,

след всеки епилог идва ново начало,

пътя житието ни вае

на Битието по сложната скала...

 

Твоите потомци чрез тебе се връщат

при свойта родина,героична и стара,

Англия за тях епилог вече е свършен,

за тях важна винаги ще бъде България.

 

Значи дежа вюто ми за Свищов

в тяхната кръв се прелива

и кармичната връзка чрез съдбовния зов

ги връща в автентичната им родина?

 

-Ньой,Техеран,Ялта,Давос,

все точки от червените линии

на политики на рушене на мостове

и въпреки тях,глобалното село има го.

 

Да,за нас глобалното село

е Царството Божие

и започваме вече на дело,

за съдбата му да се тревожиме.

 

В Небитието ще потънат

Бойко и ралито му с джипката.

Един стар свят ще бъде погълнат...

Нови герои в нова вълна ще заприпкат...

 

Народът вече не дава пълната власт

на алчни лидерски партии.

Трудно се вече купува народния глас,

изчезват чувалите със съдбовните хартии.

 

Скъпо плаща се театъра

в сградата на съединението,

но парите няма да идат на вятъра,

а ще платят обновлението.

 

Парламентът вече жужи-

сватби,булки,свалки,задявки...

На яве излизат големи лъжи

и отпадат фалшиви заявки.

 

Трудно избранниците ни се наместват,

в скроената от народа ни риза.

На който играта не му се харесва,

да напусне борбата за депутатската виза!

 

Времето на хранилката

за приятели,баджанаци,роднини,

в която и кюлчета бликаха,

ред е дошъл,да отмине.

 

Вчера,гледам го на вуйчо най-малкия,

нарамил чувала през рамо,

"В голата за млъсната халтия"

щял да става с големите "лано."

 

Не е оформил още езика,

но със съзнание ангажирано,

всички накрая трябва да свикнем,

красиво живота си да аранжираме.

 

Докато нас съмнението човърка ни,

младите са прями и твърди,

при тях няма объркване,

в което лъжата да се намърда.

 

По световните върхове се вече замислят,

дали вината няма да падне връз тях,

от главата рибата се вмирисва,

не могат,да ни вменяват техния грях.

 

На когото много е дадено,

много ще му се търси!

Хората с Голямото Духовно имаме,

щедро Енергия Божа разпръскват...

 

Пожарите и големите наводнения,

Ураганите и градушките,

са продукт на лошото управление,

на котериите,кликите и върхушките.

 

Чупят ръце-оправдават се

пред собствената си съвест,

която са заключили в замъци

и продължават грозно,да лъжат.

 

Колкото и дълго да чакат,

винаги ще се разминават със лебеда,

техните грозни патета

пътя не знаят към истинската победа.

 

Дон Кихот-идалгото-арлекин,

Жан Валжан,Гаврош и Козета,

Есмералда и Квазимодо,Малкият Принц

си предават добрата щафета.

 

Дон Жуан липсва,няма го.

Навън,в Адския Студ скърца със зъби.

Продължава да търси Бога чрез Дявола,

но сега той е жертвата кървава.

 

Жертвите му възкръсват,

красотата им се възвръща,

но той вече не може, не дръзва,

Любовта в Смърт да превръща.

 

Новото Небе се задава...

Със Словото слиза Новият Ерусалим.

Завихря се Божествената забава

на избраните,а Той над тях вечно ще бди!

 

Алфата и Омегата, Първият и Последният,

Началото и Краят,

това е Тя,Божествената Енергия,

дарена добро,да се прави.

 

Идва Царството Божие

с Любовта на децата,

с безгранични възможности

и нюанси на Светлината.

 

То идва широко отворено

от минало щастливо и светло

и пътува към щастливи бъдещи спомени,

с аромат на едно малко,напъпило цвете...

 

Вятърът плявата ще отвее,

зърното тежко ще падне.

Животът ще продължи,да живее,

Смъртта не може,да го открадне.-

 

Шибиле тръпки ме лазят...

-Не вярвам,че се оплакваш,

от хубавото не мога,да те опазя,

явно започваш яко,да втасваш.

 

Ще започнеш напълно,да ме разбираш

и в думите ми недоизречени,

смисълът дълбок ще прозиращ

за бъдещите обречености.

 

В казуси сложни ще те оплитам,

а ти ще преодоляваш ги лесно

и момент ще настъпи,да спреш,да ме питаш,

за някои Истини,от които сега си потресен.-

 

На мое място

как бихте постъпили вие?

Той всекиго слага на тясно.

Истината от него не може,да се прикрие.

 

Те сега и жените

с децата са ангажирани,

време нямат,не се и опитват,

в спор да влизат за"сухото"сирене.

 

От прологът му усещам,

че историята се задълбочава,

че Тайни Сакрални летят ни насреща,

а казусите чакат решаване.

 

Не виждам друго какво ми остава,

освен,да плюя си на ръцете

и като Ботев в "На прощаване",

да поема борбата за едно малко,ароматно,напъпило цвете.

 

                                            -2-

 

Около нас се вихрят Енергии...

Неземни,с Висши Вибрации

и със силата си притеглят ни,

изцяло над Душите ни властват!

 

Започвам ясно,да проумявам

дълбоката същност на Миткалото

и да усещам,че Шибил представлява

Душа Безконечна в безбройни реалности.

 

Той ме подтиква,да си повярвам,

че многоизмерен съм също и аз,

че в стотици Вселени имам Миткало,

че Нашето Слово е облечено с Власт.

 

Че не трябва напразно думите,

да ръсим просто така,

защото на Словото Друмите

правят желязна всяка ръка!

 

Към вас грях може,да имам,

че ви въвличам в тази история,

но аз само я снимам,

а ако имате се вий за отворени...?

 

Направих ви преки свидетели,

на моето Духовно израстване,

но ако да вървите с мене нататък,не щете,

бягайте,крийте се в храстите...

 

Силната Светлина 

може да ви повреди очите,

банята да ви скърши крака

или вирус да ви налитне...

 

И въпреки всичко,

дори куци,слепи,сакати,

ако Властта ви жестоко превлича,

ще ви кажа честно и пряко.

 

Ако такъв ви е персонажа,

не ме четете нататък,

защото това,което ще кажа,

може,да ви дамгоса с лош отпечатък!

 

-Трудът ми не е отишъл напразно,

израстваш и поумняваш,

далеч стоиш от съблазни,

твърдо Истини отстояваш.

 

Вече мога,да съм спокоен.

Сигурно плуваш в бурни води

и към хоризонти светли и нови

уверено,твърдо вървиш.

 

Континиума как да си обясним?

Какво е това Безкрайно Пространство?

Какво и как се в Него твори?

Законите какви са на Вечното Царство.

 

Някои са написани,

но не са обяснени.

Математика е орисала

тази Пуста Тъмна Материя.

 

Това Гърмящо,Глобално Равновесие...

Огромни Взривове,Свито и Разтеглено Време...

Безброй необясними процеси.

Изчезваща и Образуваща се Материя...

 

Обяснение визуално не съществува.

Това са мистериозни реалности,

в които Времето не съществува,

но Е Гъвкаво и Настоящо Е.

 

Когато чакаш любимата,

колко тягостно Времето Бавно Е,

а Вечността само Е кимване,

когато за кратко сте заедно.

 

Мигът искаш да задържиш,

да го стиснеш здраво във шепи,

Щастието безкрайно да продължи,

Усмивката й вечно да свети...

 

Уви,невъзможно е!!!

Гравитацията разтегля и свива,

чувствата,ни радват-тревожат,

накрая Смъртта ни убива!

 

Това е То,Божието Подобие-

мигове на щастие,страдане,

на възходи,падения и прокоби,

на сияйно въздигане и страшно пропадане...

 

Иска ми се,да отворя тема за рака,

но в момента,ни Апокалипсис грози,

може малко той,да почака,

а ние трябва напред да вървим...

 

Тъмната Енергия в Космоса

нямала вътък-основа,

а те нещата толкова прости са,

че да ги чатне,може и Митьо Пищова.

 

Още през хиляда деветстотин и пета

Айнщайн заедно с Максуел

от Нютон поемат,подадената щафета

и се домогват до жадувана цел.

 

Една мъничка формула,

потънала в точни,математически догми,

забила в Сакралното корени,

пълна с безкрайни възможности...

 

Е равно на М по С на квадрат!

Кое тук е неясно...?

Енергиите просто жужат,

но Академиците пак са на тясно?!

 

Не могат ТЕ,да проумеят,

къде е ключът от бараката,

къде скрит е злодеят

и кога ще свърши Голямото чакане...?

 

Когато скрият ви топката,

тя просто,в другият е отбор

и вашето футболно поприще

в този мач се превръща в позор.

 

Веднъж играта започне ли,

длъжни сме,да сме на терен,

на моменти себе си да надскочиме

и за общата кауза да можем,да мрем.

 

Така постъпват клетките

на болния организъм,

на апоптозата жертвите

на Живота даряват Възлизане...!

 

Всеки ден старите клетки умират,

за да се нови родят,

Животът да продължи,да възлиза,

винаги да има възраждащ се свят...

 

Влюбена,мъжката богомолка

буквално губи главата си,

оргазмът е нейна прокоба,

 надеждата са децата й.

 

Мъртвото морско вълнение

жертвите си дебне в края на лятото,

сее в Душите опустошение,

печал ни потапя в загадката.

 

Революциите изяждат децата си!

Той ни създаде по свое подобие,

но само малцина схващат към залеза,

Животът дарен,защо ни е?

 

Вечно ще върлуват войни...

Вечно ще възкръсва от пепелта Фениксът...

Вечно ще пътуват нашите Души,

в Дебрите Сакрални на Времето...

 

Вечно ще се раждат и умират галактики,

оформящи и събарящи своите купове...

От Нищото ще изплуват най-съвършените тактики,

а ние все така ще умнееме глупаво...!?

 

Пълната Енергия равна е

на масата по С на квадрат,

но защо ли масата няма я,

а Скоростта й,е сал постулат???

 

От Нищо,Нещо не може да се роди,

това е Вечен,Неписан закон,

но ако Нещо Някъде спи,

значи, в Това Нещо има Резон!!!

 

Скоростта на Светлината

не можела,да се прескочи!!!

А аз си мисля,че Някой

може вещо,да ни насочи...

 

Акреацията в Космичния Вакуум

своята скорост прибавя,

едно простичко с пръстите щракване

и забързва се Този,що ни улавя...

 

Многото акреиращи елементи

ротацията на приемника спират,

трупа Той дивиденти

и скорост огромна набира...

 

Чрез Космическо мъртво вълнение

галактики милиони засмуква,

които дават му ускорение,

пред което Пространството се пропуква...

 

Светлинната скорост е отдавна прескочена

нашият обект навлиза във перспектива,

която обира неговата проточеност

и Масата Му Огромна до Точка Се Свива.

 

Това Е Тя,прословутата Сингулярност!!!

На Тъмната Енергия Масата Скрита!!!

Двулика,Глобална Реалност,

що не могат,да видят очите!!!

 

Нищото й се носи

в Безкрайната Космическа Шир,

образувайки сложни въпроси,

затруднявайки ни,да ги решим!!!

 

Седем десетилетия отлетяха

в напразни усилия...

Токамаците зелен цвят не видяха,

но не свършва тяхната линия...

 

Великите напъни продължават,

в ЦЕРН нещичко да се роди...

Академиците,да ме прощават,

но до днес,мисълта им нищичко не догоди???

 

Идеята им е като лекарство за рака...

Тайната на Теломеразата ги мори...

Чрез Нея,Животът е вечно във влака,

а тях ги няма на перона дори???

 

Някъде си участват,в ГолямотоЧакане...

Под лъжичката ги вечно смъди,

но чуват само монотонното тракане

на влака на своите "Велики Мечти"...

 

Без Теломеразата и нейното действие

Животът не може,да съществува.

Чрез гените Тумор-супресорни

напред Животът смело пътува...

 

Великите Тайни в Мистерии са забулени!?

Пътят към Тях в падения и възходи,

 през пропасти и върхове от ветрове брулени,

към Истината Душите Чисти продължава,да води...

 

Истината винаги е двуостра!

Една само крачица грешна,

те лишава от решение гениално и просто

и Ад от проблеми се озъбва насреща...-

 

Шибиле,говори по-ясно.

-В момента точно това правя

и ти ме разбираш прекрасно,

само,че липсва ти осъзнаване.

 

"Назад,назад моме Калино...

Не мой,да одиш подир мен!"

Но тя през всичко премина,

при нея ход няма сгрешен.

 

Ако Нещо прави се със Любов,

Нещото се винаги получава!

Винаги,вредом дебне ни То,

но е безсилно пред Любовта,що не познава.

 

Така,че много добре ме разбираш,

за какво ти точно говоря.

Любовта не може,да се изпира,

за Нея трябва винаги,да се бориш!

 

Бог Е Вечна,Безкрайна Любов,

Която Безкрая дори не побира,

Тя за Душата е нежен покров,

под,който Животът вечно вибрира...

 

Без Нея на Земята ще си останем.

Мистериите без Нея не могат,да се решат.

Енергията без Нея не можем,да хванем.

Пред Нея дори оръжията мълчат.

 

Без Енергия не можеме,да проникнем

в Космоса дълбок и оплетен,

не може без Енергия,да поникне

дори едно малко ухаещо цвете.

 

Трябва,да се страстите пренасочат.

Трябва Енергията да проумеем,

така,бариерите ще се прескочат

и задружно ще можеме,да живеем.

 

Енергийният глад

дефицита поражда,

прогреса дърпа назад,

конфликти вечно подклажда.

 

Ако нямаме дупе

и липсва ни пипе,

Животът ни ще бъде захлупен

и мухата все ще ни щипе...

 

Ще се почувстваме истински хора,

когато се обърнем навътре,към центъра,

когато съзнанието ни се отвори

 и на повърхността спреме,да кретаме...

 

Да спрем,да се описваме в мемоари.

Към Живота важно е настоящето отношение.

Важното е другите нещо да кажат,

а не сам да си даваш значение.

 

Важно е Младоженецът кога ще пристигне.

Всички го очакват с Надежда.

Този,който акциите сам си повдига,

напразно за Младоженеца се оглежда.

 

Лоша практика.

Загубено Време.

Мъртва тактика

на умиращо семе.

 

Бъди Тук и Сега 

и ще Бъдеш Завинаги...

Животът е просто игра,

мъртъв си,ако на сериозно взимаш се.

 

Мемоарите са самият живот.

Делата са самата оценка,

ако нищо не правиш за своя народ,

участвал си само във сценка.

 

Празнуваме лудостта на Ботев и Левски,

живели на върха на иглата,

пред тях е животът ни хумореска.

Пред Тяхната Вечност,ние сме кратки.

 

При Тях няма живуркане

и време за мемоари...

Животът Им Цял Е Топуркане...

Времето още обръщат и напред го търкалят...

 

В Тяхното Време прескачаме,

по веднъж,дваж във годината.

Огромно Е Тяхното Крачене...

Безсмъртна Е Гибелта за Родината.

 

Шефът си е баш българин

и лобира яко за нас,

но продължаваме ний,да се спъваме

и да се крием зад близкия храст,

 

изобщо без да разбираме,

че най-голямата далавера,

е това Велико Лобиране

в най-изгодната сфера.

 

На крака Сам ни дойде,

превърна България в резиденция,

в нашия върховен момент,

в тази Божествена асистенция.

 

"У нас нормалните считат за луди".

Тъпите се мислят за гении!

Ние сме направо КосмическоЧудо

върху Глобалната Селска Арена.

 

Вечно лъжем,крадем

и все сме надупени,

истински знаем,да мрем,

но резултатите все са ни счупени.

 

Понякога,въпрос си задавам

и Шефа дали не е луд,

ако има се за нормален,

досега защо не е чут?!

 

Апокалипсисът се задава,

с наводнения,урагани,пожари и суши...

Време ни малко остава,

ако в тъпотията продължаваме,да се гушим!

 

Май,че ти напълних главата

с много комари и бръмбари,

но Истината и за тебе ще е чепата,

ако решил си,да ставаш истински българин!-

 

Не се оплаквам,

но ти само човъркаш...

Аз с тебе във крак съм,

но ти нещо не навлизаш навътре.

 

-Подковавам те още...

Тревога ме е обзела...

Психика иска се мощна,

ум тънък и кожа дебела.

 

Знам си я Женя,сестра ми е,

ако те нещо повредя,

наистина,ще вземе,да ме убие,

затова в анонса съм щедър.

 

Инструментът преди да засвири,

понякога се дълго настройва,

тънко звукът да вибрира,

в мелодията да няма пробойни.

 

Ще навлеземе и в дълбокото,

щом дойде му времето,

където големите риби са кротнали

и създават вечно проблемите.

 

Разделяй-владей,

принцип стар и изпитан,

който днеска люлей,

изгаря и дави земите ни...

 

Водещ мотив е печалбата

и четкането яко на Егото,

жертвите,сълзите и всичко останало

 не влизат в сметките на Голямото Мерене.

 

Помниш ли,какво пророкувах

преди петнайсет години?

Ако днеска горе не чуват,

утре долу няма да се размине...

 

Само,че сметката ще се плаща от всички!

Когато се разрушават основите,

към върха спира голямото тичане,

потъват задкулисните съюзи и спорове...

 

Жалка,дребнава история.

Космосът подканващо отворен стои,

но липсва ли в главите хармония,

ще печатаме купища нови пари.

 

Вредом повсеместна инфлация

на ценности,чувства и технологии,

пълна конюнктурна стагнация,

порнография ,кич и пародии...

 

Когато Енергията се трупа,

Атмосферата започва,да тръпне,

накрая човешката глупост

в Бездната света ни ще гътне...

 

Мечти и надежди ще рухнат...

Змийската ни кожа ще се обели,

ребрата ще започнат да пукат,

цивилизацията ни ще се отели.

 

А все още има възможност,

да ни подмине това,

да не загинат нашите рожби,

да се радват и те на деца.

 

Мълчи Френската Академия...

Тя изобщо не чува петлите,

на Човека отнела на времето жребия,

скършила на много момчета мечтите.

 

Виждам Апостолът,Неуловимият Неподкупният Вечният

как с потерята,заедно Джин Гиби търси...

От върха на Космична Съдбовна Обреченост

Той и днес своето дело продължава,да върши.

 

Всичко вижда,но не от портретите.

Духът Му е жив и записва в тефтерчето,

греховете,що се вършат и извън кабинетите

с надуто,глупаво,пуешко перчене.

 

Поглежда и към парламента ни жалък

и вижда как от депутатските банки,

Алчността се е впила в сиромашкия залък

и яко дои и стриже гладни баранки.

 

С най-богата Природа,

най-бедна в Европейски Съюз, 

с политика,плод на лична изгода,

с мисъл лишена от свян и от гнус.

 

Това ли си днес майко Българийо?

Много желана и вечно отритната!

Васал на чуждите капитали,

подложена постоянно на критика?-

 

Аз съм сринат и схванат.

Думите ми бягат далече.

Съзнанието ми е от нови идеи обхванато,

на които Шибил е предтеча.

 

 

                                        -3-

 

 

 

-Милиарди звезди в милиарди галактики...

Пространството никога и нийде не свършва...

Много теории,липсваща практика.

Съзнанието в мъгла се обгръща.

 

И все пак,има някакъв смисъл.

Не всичко е само пари.

С Разум ни е Господ орисал

и право дал ни е,да творим...

 

Мисля,вече зетко готов си,

с мен да нагазиш в дълбокото...

В началото може малко,да ти е кофти,

но ще ти мине,щом развалим им комфорта.-

 

Дано да си прав,

аз знаеш,ти вярвам,

знам,че Разумът здрав

срещу всичко може,да се изправи.

 

-Няма как направо да почна.

Ще тръгнем по от далече.

Ще бъда ясен и точен

в тази тема отвлечена.

 

Кой посоката задава

и сочи параметрите на Кризата?

Какво ще се строи тъдява

с пулс на необозрима Мощност?

 

Сбърканите параметри

време е,да се оправят,

а фалшивите им елементи

в миналото да останат.

 

От вредом природата се усмихва

с пълна гама от звук и светлина.

Разумът пред Нейното Величие притихва

и потъва надълбоко в Нейните Недра...

 

Разговорът ни ще бъде труден,

с Майка ни обичаща ни и добра,

за прогреса ни объркан и муден,

за сбърканите,трудни времена.

 

Няма нужда да я молим.

Тя е майка,ще прости.

Тя не иска лошо,да ни стори,

а сал да спрем,да пакостим.

 

Всичко може да тече

по равно в двете посоки,

само нужно е,Човек да рече

и в Неизвестното смело да скочи...

 

Точно тази смелост

липсва й на глупостта

и сплитайки лъжите умело,

влачи ни към Пропастта...

 

"Пази Боже,сляпо да прогледа!",

по чудо напуснало мрака!

Бога загърбва,с Мамона прегръща се "щедър",

с който отново Тъмнината го чака...

 

На Сляпата ни Енергетика

и е тотално сбъркан фундамента,

днескашното й мъждиво светне

е знак,че не сме на ясно със регламента.

 

Седемдесет и две години вече

пари се грешни трошат по Токамаците...

Преди да тръгне,Времето им бе изтекло,

но някои хора още чакат несбъднатите овации.

 

Мислите им,гениално сбъркани

имат си дълбоко,грешно минало,

от което глупостта им се е пръкнала

и във Времето Навеки е застинала...

 

Преди близо два века и половина

Френската Академия твърдо реши,

че по-вече не трябва,не бива,

с Движението Вечно да се греши!

 

За разлика от тия със Токамаците,

които търсеха нещо,което не съществува,

Французите изпратиха далече в трънаците

вечно утвърденото,що и днеска будува!

 

Безкрайният Космос е живо Перпетум-мобиле,

прецедент извечен и верен,

но явно на Разума към Вечното Бродене

пътят не е все още намерен?

 

Оксиморонът е пълен!

Човечеството не вижда 

на Извечното кълновете,

а Несъществуващото му се привижда.

 

Цялото Творение е инфраструктура на Бога,

но нашето дръзновение е в дефицит,

в двадесет и първи век сме в изнемога,

към Бога в себе си да вървим.

 

Непознали себе си,

Света как да познаем

Затова за нашите потребности

алчно теглим заем след заем...

 

Накрая сметката ще трябва да се плати,

няма безплатни вечери,обяди,

не успеем ли доводите,да подплатим

пред нас израстват непреодолими прегради!

 

Мечтаем към Марс да летим...

Как?На Земята при такова богатство

Енергия не можем,да сътворим

и превърнали сме се във пирати.

 

Тук от вредом блика Енергия,

а ние не можеме,да Я хванем,

срам ме е на Човека за Гения,

който Смисъла не може,да схване???

 

"Търсете тесните порти"

Зад тях са скрити духовни богатства.

Те сложното превръщат във просто

и над Материята вечно ще властват!

 

Такъв е на Битието Законът!

Духът се рее високо

и винаги готов е за полет,

срещу лъжата да хване посока.

 

Догмите затварят хоризонта на мисълта

и сътворяват грешните дефиниции,

на Живота за възловите неща

и за нашето тотално залитане...

 

Затворена система 

с КаПеДе сто-

положение без дилема,

без как,кога и защо?

 

Жалко,че и днеска се вярва

в съществуването на такива системи,

те са отвятата плява,

отделена от тежко падащото зърно...

 

Никой не може,да ми посочи

поне един прецедент,

при който Гравитацията да не прескочи,

всеки преграждащ я елемент.

 

Колко тежи Диоген

в своята задънена бъчва?

Извън нея на колко е оценен,

каква Гравитация го измъчва?

 

Къде е затворената система

база на грешната мисъл?

Нужда няма тук от дилема,

Бог Е всичко точно курдисал!

 

Тръгвайки от грешните схеми,

които явно заблуждават ума,

в ръце не можеме,да се вземем

и да се върнем спокойно в дома.

 

На Земята е лесно

централи да построим,

но не с мислене грешно,

а с Разум, що от нас да струи...

 

Ще са много по-мощни

от ядрените централи,

точен ще имат те фокус

и ще липсват командните зали.

 

Персоналът им ще се брои

на пръстите на едната ръка,

ще се строят за месец само един

и почти без пари ще изправят снага.

 

Не ви говоря измислици,

а Знание доверено и проверено,

за много години пречистено,

От Бога щедро дарено.

 

Гениалните неща са прости,

но тяхната простота се базира

върху капацитета на интелектуалните мостове,

по които умът е преминал...

 

Това е пътят през джунглите

на услужливостта на компактната памет,

това е Тишината предшестваща Бурите,

след която опустошението настава...

 

Това е концентрацията на бързата мисъл,

с която реагират в битките генералите,

с която Бог щедро ги е орисал

в това жестоко,хищно наддаване...

 

Винаги трябва, да си нащрек,

да можеш от сложността,простота,да отсееш

да си в обувките на търсещият Човек,

ако искаш наистина истински,да живееш...

 

"Търсете тесните порти!"

Широкият път е стабилно утъпкан,

но притъпена по него е спортната злоба

и липсва на"Еврика"сладката тръпка!

 

Ако всичко това изброено,

е насочено към върха с устремление,

колко по-силно,е обединено

в Дух на съзидателно Бдение...

 

Бог избира Свойте Посланици,

които на Земята слизат със Мисия,

те са верните вечни възстанници,

против статуквото,борци са за Смисъла.

 

На кръстове биват разпъвани,

горени на клади,линчувани...

Еретици от Инквизицията препъвани,

но Истините им продължават,да тържествуват!

 

Методът на тъпотията ни човешка

явно надълбоко вкоренен е във расата,

щом същата повтаряща се грешка

препятства бъдещото ни израстване.

 

Търсим Тъмната Материя

на Миналото по объркания план,

бягайки на Истината от Критерия

по пътя фалшив,с лъжите постлан...

 

Открива ме Я в танца на Гравитацията,

но персонално не виждаме Я,къде е,

залагаме грешно на Анихилацията,

която просто е само лъчение.

 

Отговорът отново е същият!

Дълго и безрезултатно дирене,

а Тя също като Апостола 

се е скрила като мишка във сирене.

 

Сиренето е потерята,

а потерята е страхливият лъв.

Апостолът Е Мистерията-

Смелата Мишка от плът и от кръв.

 

Мики Маус ни намига

и се превива от смях...

Империята изпада във криза

и закономерно върви към неизбежния крах.

 

В България Вълшебниците от Оз на едро я карат...

В Парламентарният ни бостан забили са си Плашило

и от Частни Телевизии,Офиси и Сараи

дърпат юздите на Корпоративно Кормило...

 

На звезди,галактики и вселени,

Енергията гемовете дърпа юнашки,

с което ни създава много проблеми...

Умът ни безсилен се шашка...

 

Към тези проблеми светът ни трябва да се насочи

и в частност Щатите също.

Енергията,която на халост клокочи,

към миналото Тъмно ни връща...

 

От всички спорове и раздори

страдаме всички на куп,

мисълта губи свойте простори,

а Разумът остава нечут.

 

Рекапитулацията"парадокс"е голям.

Лъжата продължава,да лъже,

Истината с поглед гледа ни ням,

над Нея висят Гилотина и Въже!

 

С тревога в гласа Тя ми нашепва...

"Разкажи им Шибиле за мен,

напомни и за закона трети на Кеплер

и за Човешкия Ум Заблуден."

 

Докъде може,да стигне

заблудата с грешната догма...?

Лъжата без око й да мигне,

се надсмива над расата,що изнемогва...

 

И тя сляпа горката,не вижда,

че отдавна е сътворила Вечен Двигател,

на който от Земята му сили прииждат

и вечно се движи нататък..-

 

Шибиле,ти май се шегуваш?

-Не,зетко ми мили,

време е вече петлите,да чуваш

и да виждаш на Лъжата краката къси и гнили.

 

Какво според теб са изкуствените спътници

и орбиталните станции?

Те са Вечните Пътници

що върти Земната Гравитация!

 

Само,че Човекът не се сеща,

що сътворил е и принципно как да го стъкне.

Боготвори още догмите грешни

и хомота си продължава,да мъкне...

 

Така,че вярно е това,което говорих преди,

за евтините,мощни централи,

но докато Човекът след Лъжата върви,

не ще съзнава дори,това що е направил.

 

Според третият закон на Кеплер

след първия изкуствен спътник

Луната просто крета,

осем пъти по се бавно мъкне...

 

Първият изкуствен спътник изведен в орбита

на четвърти октомври хиляда деветстотин петдесет и седма година

от високото продължава,да утвърждава и пита...

Браво,че мене създадохте,но май,че Голямата Истина ви подмина!?

 

Датата го свързва с Царичина.

Четворката е отново замесена,

утвърждаваща вечното тичане,

даряваща ни Енергийната Независимост.

 

До днес се никой не сеща

покрай догматиката на Френската Академия,

че тежката вдигната е завеса

и път широк отворил е Гения...

 

И така си стоим клети,немили,недраги,

продължавайки ръцете,да кършим,

без да съзнаваме Чудото,що сме създали

и покрай Него колко работа можем,да свършим...

 

Без сателитите 

умира глобалното село,

изчезва тихото кликване,

завръща се дивашкото надвикване смело...

 

Затова толкова често упреквам 

грешките на Сахаров и на Франция,

заради тях сме надупени и приклекнали,

изгубили Енергийната си гаранция.

 

Европата на колене е...

Светът проснат е по корем,

а завещанието към бъдещите ни поколения,

е колко глупаво можем,да мрем...

 

От вредом Енергията съска,реве,

но в нашите приоритети не влиза,

дръзновени,честни,Истински Хора да сме,

с открити очи и на гърба без кирливите ризи.

 

Статуквото на Фалшивата Енергетика,

в тотално сбърканият й фундамент

от Съзнанието свикнало на евтини зрелища

как да изхвърлиш и как Истината да му дадеш?

 

Политиката,този атавизъм допотопен,

спомен от борбата за лидерство в маймунското стадо

на мозъка дъската продължава,да хлопа,

от което всички генерации страдат.

 

Накъде отиваш Цивилизацио

с този объркан статут,

с Херостратовски,сатанински овации,

М-полето на Шелдрек заменила с блутут?

 

Модерните,хитрите технологии

безжично те водят във блатото,

отварят работа на личните психолози

и те натикват дълбоко във стадото!

 

В него си подчинен на общи инстинкти,

водещи към Бъдеще "Светло"на Никъде,

в което няма Интуиция,Телепатия липсва,

а Лъжата в тебе Лесно прониква...

 

Природата не може,да се излъже,

законите в нея са строги и стриктни,

в Нея няма Сган от Кол и от Въже,

електрон настрани без причина не може,да припне!

 

Религията и политиката

вечно подхвърлят си топката,

пред тях и днес сме притихнали

и по тяхната музика тропаме...

 

Продължаваме и днес,да се чудим,

защо Злото е все на върха 

и докато Доброто честно се труди,

защо Злото притежава всички блага?

 

Любовта,Омразата и Безразличието,

Мигът,Пътят и Вечността,

в които са стаени всички наличности,

а ракета носител им е нашата Вечна Душа.

 

Всеки сам избира Съдбата си!

Целите са кратки,а Пътят е Вечен.

Той минава през всичките статуси,

на които Животът ни е обречен!

 

Основната,Вечната Цел е Еволюцията

с Нейните Безкрайни Нива,

след Епилога,отново си в Интродукцията,

винаги буден,дори и в съня.

 

Всеки трябва,да премине

през своите трудни моменти,

за да може,отново да стигне

до всички свои сегменти.

 

Днеска му викат флустрация

или преминаване през ужаса в себе си,

път труден през Духовна Стагнация-

надежди изгубени и отново намерени.

 

Всеки страда по своему

в глад,в студ и във жега,

а трудностите преборени

Душата даряват със Нега.

 

Отиване и връщане,

падане и ставане,

уж все сме си същите,

а постоянно се разширяваме...

 

Безбройните ни Азове

във Вечен Безкрай,

Сакрални наши са базиси

всеки що трябва,да опознай.

 

Дълъг път,труден,

стръмен,трънлив,

в който вечно си буден,

подвластен на порива див.

 

Зоват те Пространства...

Притиска те Време,

в постоянното странстване

с Вечни Проблеми.

 

Кой си ти,беше ли?

Отстоя ли себе си?

Осъзна ли колко спешно е,

да решаваш сложните ребуси?

 

На къде запътил си се сега?

Не е ли пак от където дошъл си,

да отстояваш отново свойта Съдба

в предстоящите сблъсъци?

 

Всяка постигната цел,

отваря ти път към непостигнати хиляди,

Космосът отваря се без предел

и зове те,към ново постигане...

 

Лека-полека Родината се завръща,

от изгнанието зад граница...

Подрежда новата къща

и зарежда новите страници...

 

Мафията настръхнало се озърта,

захапала Демокрацията до кокал,

от алчност зъбите й се къртят

и към народа пари потичат и стока...

 

Енергиите са вредом около нас,

трябват ни само очи,да ги видим!

Смятам,че дошъл е съдбовният час,

да започнем,да живеем на Видело...-

 

"По Мафиотската сметка отново излиза,

че пак ще го духат бедните!!!"

Браво момче,браво Василев!!!

Под килима не трябва,да се замитат проблемите!

 

"Господин председателю,това е цинизъм!!!"

Цинизъм е вашата позиция!

Заради вашият Егоцентризъм 

народът ви изпрати във Опозиция!

 

Трудна очертава се битката,

но началото е вече положено.

Това на което Мафията е свикнала,

отрежда й бъдеще сложно...

 

Гледай Народе и право съди,

изборът ти да не отиде на халост...

Към себе си,изцяло честен бъди,

не допускай отново фалшиви изяви!

 

Ако не виеш с вълците,ще бъдеш оплют...

Ако не грачиш със гаргите,ще бъдеш кълван,

за да бъде гласът ти от Високото чут,

ще трябва твърдо,да влезеш в словесната Бран!

 

Да завоюваме твърди устои,

да тръгнем по път към Възраждане,

не трябва,да се делим на предатели и герои,

а трябва,отговорни да бъдеме граждани!

 

Така май,че по-добре стана...

Ситото Народе е отново в ръцете ти!!!

Не изпускай това,с което си се захванал!!!

С чест отвоювай Свойте Претенции!!!-

 

Аплаузи от моя страна...

А той носът си навирил,

в поклон покорно навежда глава

и под мустак се тихо подхилва...