Книжчице моя
Книжчице! Мое момиченце,
колко приличаш на майка си-
на два езика-корицата
и всички мънички страници.
Като бял мост ще е пътят ти-
в два бряга ще са нозете ти.
Като мигриращо щъркелче
с две гнезда ще си в сърцето си.
Вместо легло-ето раница.
За пелена-бяло облаче.
Стряха-сърцето изгнанишко.
Мъдри орисници-хората.
Но дано твоите стихчета
да не изстрадват с плач граници-
в туй, двуродинно момиченце
да не приличаш на майка си...
http://e-books.knigite.bg/ebook.php?pid=77
© Петя Божилова Всички права запазени
Докато има луди като нас,които пишат(кой както и каквото може),светът ще продължава да се върти...