11.09.2004 г., 12:32

Кога ли...

1.5K 0 4
         


                          Кога ли...

                      Пиша някакви строфи
                      с натежали очи.
                      Беля лук и картофи,
                      и това ми личи.

                      Ех, вълшебство кога ли
                      ще се случи на мен?
                      Искам днес! Не, едва ли...
                      Бобът не е сварен.

                      Във ръката с писалка
                      и с копнеж уморен,
                      се усещам тъй жалка
                      в сивоокият ден.     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...