Кога ли...
Кога ли...
Пиша някакви строфи
с натежали очи.
Беля лук и картофи,
и това ми личи.
Ех, вълшебство кога ли
ще се случи на мен?
Искам днес! Не, едва ли...
Бобът не е сварен.
Във ръката с писалка
и с копнеж уморен,
се усещам тъй жалка
в сивоокият ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
