РумиРайк (Руми) РумиРайк (Руми)
19
Sep 11, 2004, 12:32 PM

Кога ли...

  Poetry
1.5K 0 4
         


                          Кога ли...

                      Пиша някакви строфи
                      с натежали очи.
                      Беля лук и картофи,
                      и това ми личи.

                      Ех, вълшебство кога ли
                      ще се случи на мен?
                      Искам днес! Не, едва ли...
                      Бобът не е сварен.

                      Във ръката с писалка
                      и с копнеж уморен,
                      се усещам тъй жалка
                      в сивоокият ден.     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0