Предавам се! Не мога! Замълчи!
Оставям те на слънцето и вятъра.
Сърцата се превърнаха в скали -
вълните са единствени приятели.
И ударите бавно ни рушат,
изтриват неизминатите пътища,
приех, че се разминахме в нощта,
макар и във душите да се случихме.
Простих ти, че си тръгна... Замълчи –
удавените думи са за отлива.
Когато океанът е сълзи –
няма вече нужда от закотвяне...