Предавам се! Не мога! Замълчи!
Оставям те на слънцето и вятъра.
Сърцата се превърнаха в скали -
вълните са единствени приятели.
И ударите бавно ни рушат,
изтриват неизминатите пътища,
приех, че се разминахме в нощта,
макар и във душите да се случихме.
Простих ти, че си тръгна... Замълчи –
удавените думи са за отлива.
Когато океанът е сълзи –
няма вече нужда от закотвяне...
© Деси All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
