Когато се сетиш за мен
Когато се сетиш за мен, ще е късно,
отдавна ще бъдеш в графата “и други”,
ще помня не теб, а душата ти мръсна,
във напъни страшни да ме погубиш.
Когато се сетиш за мен, припомни си
от тебе поръчани мои страдания,
банално… “че такива времената били са”
не те, а ние във тях сме поставени.
Когато се сетиш за мен, обърни се
към жалките пажове, с думи написани,
със лозунги долни, третокласни артисти,
подлоги да бъдат, навеки орисани.
Когато се сетиш за мен, помоли се
съдбата да бъде към теб милостива,
греховете изкупват се с помисли чисти,
ти нямаш ги… затова съвестта те убива.
Когато се сетиш за мен… помисли си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Илиев Всички права запазени
