Jan 19, 2010, 11:49 PM

Когато се сетиш за мен 

  Poetry » Other
2386 0 9

Когато се сетиш за мен, ще е късно,

отдавна ще бъдеш в графата “и други”,

ще помня не теб, а душата ти мръсна,

във напъни страшни да ме погубиш.

 

Когато се сетиш за мен, припомни си

от тебе поръчани мои страдания,

банално… “че такива времената били са”

не те, а ние във тях сме поставени.

 

Когато се сетиш за мен, обърни се

към жалките пажове, с думи написани,

със лозунги долни, третокласни  артисти,

подлоги да бъдат, навеки орисани.

 

Когато се сетиш за мен, помоли се

съдбата да бъде към теб милостива,

греховете изкупват се с помисли чисти,

ти нямаш ги… затова съвестта те убива.

 

Когато се сетиш за мен… помисли си!

© Петко Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??