21.02.2016 г., 1:39  

След като Сечко си тръгне

450 0 3

След като Сечко си тръгне

 

Взе да понамалява Сечко-

характерно за изтърсака.

Нали е най- малкият дечко-

не се научи да чака.

 

Марта ще дойде пак, като хала.

Преждите ще заразмята,

да превърне в червена и бяла

мартеница, Земята.

 

Изпод снега ще се покаже

нетърпеливо кокиче.

Ще сръчка и Слънцето, даже,

да почне да понапича,

 

та да събуди корени стари

и позатопли морето,

а по брега му ще наклякат рибари

със въдици и серкмета.

 

А когато и щъркела зърнеш,

ще накичим с конци дърветата.

Ще ме придърпаш, ще ме прегърнеш

и отведеш при морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...