Когато сняг в косите ми напада
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава
когато попрегърбен моят ден,
от изгрев, та до залез остарява,
и вечер рухва смъртно уморен?
Или ще гледаш снимките ни стари,
в отдавна избелелия албум
и като въглен паметта ще пари,
една сълза – изплакана наум?
А стих един – случайно оцелял,
ще те теши в безумната печал.
https://youtu.be/Mhy8JLVu5lY
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
