Oct 26, 2022, 10:55 AM
Когато сняг в косите ми напада
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава
когато попрегърбен моят ден,
от изгрев, та до залез остарява,
и вечер рухва смъртно уморен?
Или ще гледаш снимките ни стари,
в отдавна избелелия албум
и като въглен паметта ще пари,
една сълза – изплакана наум?
А стих един – случайно оцелял,
ще те теши в безумната печал.
https://youtu.be/Mhy8JLVu5lY
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да ти цитирам ли мама, Деничке -Зорничке? "Ти ще си единствената баба в парка със слушалки". И с ролери бих била, ако можех.
-
Ще остане млада
-
Благодаря ви! Няма, Валенце! Честна вещерска!
-
Усетих с душата си този красив стих! ❤
И се присъединявам към стиха на Джаки. 😉 -
Душата ще остане вечно млада,
метлата си за полет приготви
и без да щеш от никого награда
на нас пореден стих ни остави! -
Чудесно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в очите недовиждащи звезди"
Наде, не знаеш ли, че поетите никога не остаряват!?