Когато стане цял светът
когато разделиш света
между небето и земята
и в тихата добра трева
полегне тихичко сърцето
ще се роди една сълза...
по ръбчето на тишината
но може би като звезда
ще слезе долу да ни свети…
намира своя край светът…
умират старите вселени
но раждат нови на шега…
надеждите искрят в зелено
дори когато вее сняг
и зимите студуват в бяло
когато разделиш света…
той се събира пак на цяло.
добро и зло
любов и мрак
деца и майки
бряг до бряг
душа и тяло
красота…
когато стане цял светът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
