Когато съм другата
Там съм - под сводове мои ята,
някъде там - по нектара в липите.
Котка съм...с бистър гердан от утра,
точно, където ми видят очите.
Малка съм - Палечка... имам крила,
имам листенце от роза за лодка.
Педя и нещо голям е светът
и се люлея на песенна нотка.
В дни, специално скроени по мен,
бенка съм (розова) в слънчева пазва.
Нощем съм сочни зърна от сатен -
пукам се в устни, с вкуса на оазис.
Там съм - в неделни камбани и цвят,
там съм си своя (и никъде другаде).
Нямам посока на име „Назад“.
Там съм, когато...когато съм другата.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
