Когато съм другата
Там съм - под сводове мои ята,
някъде там - по нектара в липите.
Котка съм...с бистър гердан от утра,
точно, където ми видят очите.
Малка съм - Палечка... имам крила,
имам листенце от роза за лодка.
Педя и нещо голям е светът
и се люлея на песенна нотка.
В дни, специално скроени по мен,
бенка съм (розова) в слънчева пазва.
Нощем съм сочни зърна от сатен -
пукам се в устни, с вкуса на оазис.
Там съм - в неделни камбани и цвят,
там съм си своя (и никъде другаде).
Нямам посока на име „Назад“.
Там съм, когато...когато съм другата.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
