Когато също си
Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце.
Отминали са сякаш векове -
е само мисъл, цвят и аромат
от стария хербарий на усещането.
Оглеждат се за тебе всички улици
и мислиш, че може би си нужен.
Сега. Когато също си.
Но само вятър.
И някой някъде със сигурност те чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
