27.06.2023 г., 21:17

Когато те ударят във сърцето

929 2 2

Когато те ударят във сърцето
и всичко почернее...
И дишайки усещаш че се давиш
и се душиш със собствената си ръка,
Тогава празен и кървящ разбираш,
че всеки път душата ти умира..
но не в единствен ден
И не в смъртта.

 

Умира всеки път, когато
във мъката откриеш самота.
Когато смачкан се влечеш, за да събираш
мечтите си от стъпките в калта.
Когато всичките илюзии се смеят

с усти на клоуни,
с разплакано лице
И разкривените им образи оглозгват 
до капка страдащото ти сърце.

 

Тогава  с кървава душа ще тръгнеш 
цинично примирено към Света
И ще си мислиш че си жив и цял и силен -
Наивника погребал в себе си приживе...
Но някъде дълбоко в теб самотна
и тъжна и изплашена  до смърт
от болка сгърчена душата ти ще вие,
защото ще умре за първи път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Масларска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря за коментара. Означава много за мен!
  • Разтърсващ стих с изключителен финал:

    "Но някъде дълбоко в теб самотна
    и тъжна и изплашена до смърт
    от болка сгърчена душата ти ще вие,
    защото ще умре за първи път..."

    Поздравление!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...