20.08.2009 г., 21:50 ч.

Когато тъгата идва 

  Поезия
442 0 4

Когато идва тъгата -

тя просто си идва.

Нито е била скрита

в ъгъла на устата,

божем - в гърлото на комина.

Идва на пръсти -

 като балерина,

сладостно я посрещаш.

И неусетно за теб самия

в тъмното те приклещва.

Става хазяйка

и по пантофи

рови в душата ти бяла.

Без да усетя,

смеха ми даже

близнак на плача припознава.

Сетне си мисля,

че е знамение.

Удря часът за разплата.

Няма какво от мен да вземе,

ключът е хвърлен в реката.

Гола, по кожа и сърцебиене -

нищо за продан. Трохичка

стискам отляво и сляпо виждам

пак на перваза птичка.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??