Когато тъгата идва
Когато идва тъгата -
тя просто си идва.
Нито е била скрита
в ъгъла на устата,
божем - в гърлото на комина.
Идва на пръсти -
като балерина,
сладостно я посрещаш.
И неусетно за теб самия
в тъмното те приклещва.
Става хазяйка
и по пантофи
рови в душата ти бяла.
Без да усетя,
смеха ми даже
близнак на плача припознава.
Сетне си мисля,
че е знамение.
Удря часът за разплата.
Няма какво от мен да вземе,
ключът е хвърлен в реката.
Гола, по кожа и сърцебиене -
нищо за продан. Трохичка
стискам отляво и сляпо виждам
пак на перваза птичка.
© Христина Комаревска All rights reserved.
