19.03.2015 г., 18:26

Който обича

544 1 6

Който обича, дарява живот,

който мрази - няма покой!

Който обича на помощ притичва,

който мрази - те гази!

 

Който обича прави думи изрича,

а другият - "драги" те нарича,

но щом види беда -

обрича те на самота!

 

Който обича усмихнат, вежлив е -

другият - просто страхлив е!

С алкохол се налива - за да забрави...,

а който обича спокойно вечер заспива!

Съвестта му е чиста!

Избирай, какъв да си!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха до сега не бях се замислял по този начин за парещата тема обичта!
    Наистина ми хареса.Поздрави и много усмивки!!!
  • "voda (Елица Ангелова): 20-03-2015г. 04:51
    Порчев, ако ДОСТОЕВСКИ "прерови гроба си до Китай" и до теб,, ще ти го каже и на руски, и на български:

    "Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш. — "Братя Карамазови" Что есть ад? Страдание о том, что нельзя более любить."

    Да, истински ад е да си неспособен да обичаш..."

    ???

    Лош превод!!!

    "Страдание о том, что нельзя более любить." -

    "Страданието за това, че не трябва повече да обичаш"

    Ако наистина го е казал точно така...
  • Порчев, ако ДОСТОЕВСКИ "прерови гроба си до Китай" и до теб,, ще ти го каже и на руски, и на български:

    "Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш. — "Братя Карамазови" Что есть ад? Страдание о том, что нельзя более любить."

    Да, истински ад е да си неспособен да обичаш...
  • Истини казваш, Васе.
    Достоевски казва, че истински ад изживява този, който е лишен от способността да обича...
    Поздрави за мъдрия текст!
  • Ееее..., супер...!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...