Що ме питаш, мили Брате,
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
от мен акъл немой да земаш!
Колчем бех по-малко гламав,
щè ли тая орисия?!
Халът ми, не го и крия,
тегли веке към просия.
Мливо бол, та глад не сещам,
скътах некоя парица,
сал душата... глъхне, вехне;
Запустела воденица. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация