Колчем бех по-малко гламав
Що ме питаш, мили Брате,
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
от мен акъл немой да земаш!
Колчем бех по-малко гламав,
щè ли тая орисия?!
Халът ми, не го и крия,
тегли веке към просия.
Мливо бол, та глад не сещам,
скътах некоя парица,
сал душата... глъхне, вехне;
Запустела воденица.
Имах птиче – дар неземен.
В топла пазва го отчувах.
Как се помня - все до мене;
Радост бе да му слугувам.
Литне то, нали е птица,
надалеч – отвъд баира,
а очетата-зорници
ведрия простор побират.
Сетне, въз гръдта пак сгушено,
изприкаже милото, покаже
на душа облагнала, разтушни,
чудно-хубави пейзажи...
Лоша вòда, семе гнило,
три по девет – зли години...
Яд ли в човчицата сипнах –
залине горкинкото, погина...
Окьорвех. Уж вида сичко,
ала шарки, красотица,
секаш сенки са безлични
на невярата в тъмницата.
Отмиле ми бащин дом, имане,
краят роден не е същия.
Одих, скитах се – горчив изгнаник
и що - не знам, но все се връщах.
Не си тъдявашен, Човече;
похортувахме двоица.
Щедър си, но не ми требе
лъскавелката жълтица.
Окъсня. Тръгнуваш вече.
Гледай - ей оназ звездица
да те води в път далечен!
Посъбрах куражец, та ще питам:
Да ти се намира птица?
3.03.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много,много ми хареса и те поздравявам от сърце!
-
Привет, Доче! Оставайки вярна на себе си, отново ме глезиш със стихче. Права си, поразпиляхме доста емоции, през последния четвърт век угодихме на пристрастията си, шетащи в услуга на неправилните хора. Лично аз смятах, че съм имунизиран и случващото се не може да ми повлияе. Колкото и да не искам да го призная, мисля че ценностната ми система претърпя трусове през тези години, които оставиха своите последствия. Сега ще трябва да я "кърпя" отново.
Честита пролет, Доче, светла и весела неделя! -
Оригинално, актуално и горчиво...
Животът ни "без маска и без грим"
И все пак ще намерим малко сили
та със инат напред да продължим...
Аплодисменти и от мен! -
Здравей, Таня М! Зарадва ме с присъствието си тук. Беше ми приятно да чуя, че малко странният стил на стихото е в резонанс с твои симпатии.
-
Невероятно!
Обичам тази поезия събираща красотота на българския фолклор! -
> Приветствам отбелязалите се за пръв път при мен – Ренета Първанова и Стойна Димова (скъпа моя съгражданка). Благодаря на всички, в това число: Светла, Росица, Рада, Ирен, Ани, Василка, Таня - дамите , оставили също на страничката ми, добри, запомнящи се думи. За Краси, като единствено „момче” сред тях - отделна благодарност.
> Ще добавя нещичко... Права си, Таня, общувайки безкритично с грозното, студено лице на битието, рискуваме да изгубим ценни свои усещания, закърнявайки в душите си. И може би най-лошото, най-непоправимото е, когато загубим способността си да възприемаме красотата на света в себе си и на света около нас.
> Раде, наистина, хем е фолклор, хем не е. Не си се подвела в преценката си. Изразните средства в стихото не са сведени само до една диалектна група, например родопски диалект, а се касае за съзнателно, безпорядъчно вмъкване на думи с родопски, странджански, македонски и др. привкус. Някои имат прабългарски, славянски, тракийски корен, да не говорим за турцизмите, които съвсем осезаемо присъстват. С подобен „сбирщайн” искам да кажа, че халът на хората във всяка една част от бедната ни, съсипана държавица е един и същ, че предълго продължилия, порочен „преход” несъмнено е дал своя негативен отпечатък, отнемайки от душевността ни. Това е опасно. То мачка, променя личността, води до обезверяване, апатия. Рефлектира не само върху нас, но и към децата и внуците ни. Сивеем, Чезнем...
> Тъкмо написах коментара и що да видя - Странница(Сеси) дошла междувременно. Благодаря ти, миличка и извинявай, задето те "приших" така в края, но то е заради правилото за два последователни коментара. -
И изказа, и посланието са страхотни! Благодаря за тоя стих!
-
Имаш, нямаш, после пак имаш и...
Някои кътат имàнето си под дюшеци, в буркани и изгубвайки го, губят или спокойствието, или мира, или съществуванието си - къде охолно, къде мизерно, въпреки париците.
За други съкровището е в сърцето. То по-трудно се губи, но ограбят ли ти го, губиш света, себе си, губиш всичко.
Не знам защо се сетих за фразеологизма "Птичката веднъж каца на рамото". Сигурно не случайно са го казали хората и твърдението е плод на вековни доказаности.
Точно както това стихотворение е плод на твоя автентизъм и умение да насочиш думите право в целта - душата на читателя!
Благодаря за подарените усещания! -
Прекрасно! Нямам думи!
-
Ако човек следи публикациите ти, ще открие колко си разнообразен и свободен в стилистиката си!
Поздрав! -
Интересно и оригинално с диалекта си. Написано не претенциозно, но носи
и казва много. На мене ми харесва и има нужда от него.
Поздравление и спокойна вечер! -
Различно е и ми хареса!
-
Уааааааааууу... Чудесно е!
-
Има нужда този сайт от теб точно, Людмиле!Оригинално звучене, близко до фолклора, но не съвсем.Нещо твое си, което лично мен ме радва!
-
Браво!
-
Не е хубаво, Прекрасно е!
-
Този път ще си помълча.........!!!!!!!!! С цялото ми възхищение!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Развълнува ме, дори ме просълзи!
Най-сърдечни поздрави и от мен!