Коледа за много от нас...
Коледа е…
А къщата изглежда някак празна…
Не чувам даже и мечтите,
опитващи се да пропукат ледения блясък на душата…
Коледа е…
А ръцете ми са празни…
И дланите ти не ме топлят нежно в тишината…
Студена тази сутрин е зората,
а спомените палят сълзи във самотните, безжизнени очи…
Коледа е…
А елхата грее за един…
Снегът топи се и потъва във земята,
а скрежта в душата пак рисува с остри нокти,
върху топлия екран, откъснат от замрялото ми тяло…
Коледа е…
Дядо Коледа го няма…
А подаръците ми се виждат безполезно разхищение…
Радостта от детското очакване угасна,
осъзнала за лъжата в чудесата…
Коледа е…
А мечтите ми умряха,
смачкани в ръцете на реалността…
И остана само прах, посипал цялата земя,
с плача - моя и на мойте побратими…
Коледа е…
А децата даже и не знаят,
че снегът, на който тъй се радват,
е дете на болката ни…
Коледа е…
А духът го няма…
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мони - усмихни стиховете... и себе си! Светлина ти желая!
-
За такъв прекрасен стих трябва душа,
която може да върне духът на Коледа.
Имаш я, Принцесо, просто я пусни да мечтае!
Весела Коледа! -
Сътворила си прекрасен стих, Мони!
И душата ти е чиста и жива, щом можеш да го напишеш!
Пожелавам ти една наистина щастлива Коледа!
-
Нежно,крехко, детенце,я се усмихни!Тепърва пътят ти искри...И знаеш ли,по-хубав ще е отпреди!Дядо Коледа забранява тъгата!Пишеш много зряло,поздравче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А Духът е като въглените -
ако го забравиш, ще изтлее;
ако му дадеш от собствената си топлина, ще се разгори...