Коледа за много от нас...
Коледа е…
А къщата изглежда някак празна…
Не чувам даже и мечтите,
опитващи се да пропукат ледения блясък на душата…
Коледа е…
А ръцете ми са празни…
И дланите ти не ме топлят нежно в тишината…
Студена тази сутрин е зората,
а спомените палят сълзи във самотните, безжизнени очи…
Коледа е…
А елхата грее за един…
Снегът топи се и потъва във земята,
а скрежта в душата пак рисува с остри нокти,
върху топлия екран, откъснат от замрялото ми тяло…
Коледа е…
Дядо Коледа го няма…
А подаръците ми се виждат безполезно разхищение…
Радостта от детското очакване угасна,
осъзнала за лъжата в чудесата…
Коледа е…
А мечтите ми умряха,
смачкани в ръцете на реалността…
И остана само прах, посипал цялата земя,
с плача - моя и на мойте побратими…
Коледа е…
А децата даже и не знаят,
че снегът, на който тъй се радват,
е дете на болката ни…
Коледа е…
А духът го няма…
© Симона Гълъбова All rights reserved.
