Hathor (Геновева Симеонова)
461 1681
25.03.2020 г., 21:21 ч.  

Колкото е нужно 

  Поезия » За деца, Пародии
1122 2 5

Баба Яга се събуди,

рошава се попротегна -

за закуска се огледа,

че стомахът ѝ се стегна.

Поогледа се, не помни

де метлата е подпряла,

скръцна дъртата ѝ порта

и излезе на поляна.

Хвърковата подпряна

на къщурката самотна,

мръднаха два пачи крака,

бабата сърдита тропна.

Прекачи си крива нога,

старата метла запали,

да намери две дечица

и добре да се нахрани.

Врътна кръгче над гората

и съзря Червена шапка,

с газ настъпи си метлата

и пристигна елегантно.

Зла магия тихо каза

и превърна се в джудженце,

попрестори се на тъжно

и загубено момченце.

Шапчицата милозлива

го попита твърде кратко:

- Да те заведа във къщи,

при шестте ти малки братя?

Съгласи се баба Яга

и заприпка към дома си,

а Червеничката шапка

хвърли кошницата пълна..

И когато на поляна

стигнаха до двата крака,

баба Яга до казана

върза Алената шапка.

Тъкмо да запали огън

и вечерята да сготви,

появи се мечо Пух,

плана ѝ усети грозен.

Викна Кристофър и Робин,

по-добре да бъдат всички -

скрит в гората беше чакал хора,

трябвало е той да ги открие.

Блъсна бабата с гърненцето в казана,

и метлата ѝ начупи,

пусна Алената шапка

и прегърна я радушно.

После всичките събрани

се усмихнаха задружно:

- Ти ще бъдеш мой приятел?

- Дълго, колкото е нужно...


 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »

14 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??