Колкото е нужно
Баба Яга се събуди,
рошава се попротегна -
за закуска се огледа,
че стомахът ѝ се стегна.
Поогледа се, не помни
де метлата е подпряла,
скръцна дъртата ѝ порта
и излезе на поляна.
Хвърковата подпряна
на къщурката самотна,
мръднаха два пачи крака,
бабата сърдита тропна.
Прекачи си крива нога,
старата метла запали,
да намери две дечица
и добре да се нахрани.
Врътна кръгче над гората
и съзря Червена шапка,
с газ настъпи си метлата
и пристигна елегантно.
Зла магия тихо каза
и превърна се в джудженце,
попрестори се на тъжно
и загубено момченце.
Шапчицата милозлива
го попита твърде кратко:
- Да те заведа във къщи,
при шестте ти малки братя?
Съгласи се баба Яга
и заприпка към дома си,
а Червеничката шапка
хвърли кошницата пълна..
И когато на поляна
стигнаха до двата крака,
баба Яга до казана
върза Алената шапка.
Тъкмо да запали огън
и вечерята да сготви,
появи се мечо Пух,
плана ѝ усети грозен.
Викна Кристофър и Робин,
по-добре да бъдат всички -
скрит в гората беше чакал хора,
трябвало е той да ги открие.
Блъсна бабата с гърненцето в казана,
и метлата ѝ начупи,
пусна Алената шапка
и прегърна я радушно.
После всичките събрани
се усмихнаха задружно:
- Ти ще бъдеш мой приятел?
- Дълго, колкото е нужно...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Успех!
