Колорит
Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне,
когато му подрежат с бяс крилата.
Пред себе си да бъде честен и наясно,
предрекъл на смъртта си необята.
Едни ще тикат стръвно тиквата след бала,
а друг на сметка ще си купи слава.
Прекрачил летвата изгнила на морала –
пророчески ще пие до забрава.
В един портрет недорисуван ще остане,
поетът без любима и без къща –
когато сивите ви сенки му се кланят,
от прашното платно да ви прегръща.
Научих се, натрупал дати и несрети,
да казвам всичко с думи от мастило:
дори тъгата сърцееда на поета,
е пъстра като циганско чергило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
