17.10.2017 г., 9:23  

Комар

865 0 12

             Комар до главата ми кацна,

             един такъв голям и кривокрак.

             На гърба с цигулка за концерт,

             с лачени обувки, черен фрак.

 

             Инструмента взе, като засвири,

             сякаш съм на първи ред във зала.

             Лък размахва, струни дърпа,

             леко се вживява и подхвърка.

 

             Ставай, Майна, казвам си наум,

             да го гониш от дома си първи,

             че безплатно, май отдавна няма

             и ще трябва да платиш със кърви.

 

             Рипнах и прозореца отворих,

             а пред него още десет свирят.

             С цуктромбони, флейти, арфи,

             даже с контрабас и барабани.

 

             Тази нощ не ще да е за сън,

             нощ е на откритите концерти.

             С кърпа стара ги подбрах навън,

             на уста със сóлни епитети.

          

             

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...