Комар
Комар до главата ми кацна,
един такъв голям и кривокрак.
На гърба с цигулка за концерт,
с лачени обувки, черен фрак.
Инструмента взе, като засвири,
сякаш съм на първи ред във зала.
Лък размахва, струни дърпа,
леко се вживява и подхвърка.
Ставай, Майна, казвам си наум,
да го гониш от дома си първи,
че безплатно, май отдавна няма
и ще трябва да платиш със кърви.
Рипнах и прозореца отворих,
а пред него още десет свирят.
С цуктромбони, флейти, арфи,
даже с контрабас и барабани.
Тази нощ не ще да е за сън,
нощ е на откритите концерти.
С кърпа стара ги подбрах навън,
на уста със сóлни епитети.
© Хари Спасов All rights reserved.
