Композиция
Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време
в безкрайна библиотека от мечти
в една недорисувана вселена,
скицирана с моливи - светлини...
И, струва ми се, бъркам родовете.
И нещо с колорита не върви.
Не ми излиза броя на планетите,
приличащи по нещо на звезди...
Животът ми - минорна композиция
в студено - неутрални цветове,
на замък с морски пясък заприлича,
а аз - на поизцапано дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
