Iszaard (Нели Дерали)
62 137
13.05.2014 г., 21:55 ч.

Композиция 

  Поезия » Философска
374 0 4

Сега сме само трима. Или четири.

Мълчанието, думите и аз,

оглеждаща се в диска на сърцето.

Или пък в позабравен стар компас,

затворен между рафтове от време

в безкрайна библиотека от мечти

в една недорисувана вселена,

скицирана с моливи - светлини...

 

И, струва ми се, бъркам родовете.

И нещо с колорита не върви.

Не ми излиза броя на планетите,

приличащи по нещо на звезди...

 

Животът ми - минорна композиция

в студено - неутрални цветове,

на замък с морски пясък заприлича,

а аз - на поизцапано дете.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Чета те с удоволствие и уважение!
    Много мисъл и много талант!
  • Благодаря ти, Мисана. Ти ме разбираш добре, защото дълбаем в една и съща "материя" - тази, от която е съградена Вселената. Трябва да познаваш езика, на който ти говори един човек, за да имаш възможност да се разбереш с него.
  • Поздравление за това стихотворно изящество и оригиналност!

    "Диска на сърцето" - като диска на слънцето. Не бях се сещал, че сърцето е слънцето в тъмнината на бездуховността, но ти ми дари този образ. Признателен съм ти! Финалните редове са мъдри. Животът е наистина пясъчен детски Замък, който вълните на Времето разрушават без остатък. Но той е и "минорна композиция в студено-неутрални цветове" и това, за най-голямо съжаление, е единственото постоянно нещо в него /извън Замъка/!

    Поздрав от един, който те разбра докрай - без остатък!
Предложения
: ??:??