May 13, 2014, 9:55 PM
Композиция
Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време
в безкрайна библиотека от мечти
в една недорисувана вселена,
скицирана с моливи - светлини...
И, струва ми се, бъркам родовете.
И нещо с колорита не върви.
Не ми излиза броя на планетите,
приличащи по нещо на звезди...
Животът ми - минорна композиция
в студено - неутрални цветове,
на замък с морски пясък заприлича,
а аз - на поизцапано дете.
© Нели Дерали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря!
-
Чета те с удоволствие и уважение!
Много мисъл и много талант! -
Благодаря ти, Мисана. Ти ме разбираш добре, защото дълбаем в една и съща "материя" - тази, от която е съградена Вселената. Трябва да познаваш езика, на който ти говори един човек, за да имаш възможност да се разбереш с него.
-
Поздравление за това стихотворно изящество и оригиналност!
"Диска на сърцето" - като диска на слънцето. Не бях се сещал, че сърцето е слънцето в тъмнината на бездуховността, но ти ми дари този образ. Признателен съм ти! Финалните редове са мъдри. Животът е наистина пясъчен детски Замък, който вълните на Времето разрушават без остатък. Но той е и "минорна композиция в студено-неутрални цветове" и това, за най-голямо съжаление, е единственото постоянно нещо в него /извън Замъка/!
Поздрав от един, който те разбра докрай - без остатък!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
