28.06.2009 г., 12:57

Компютърът или книгата

896 0 4

                                     Компютърът или книгата

 

Взимам книжка в ръка

и започвам смело да чета.

Пътувам из различни светове

и с нови герои запознавам се.

Милиони стихотворения,

още толкова съчинения ,

един милион разкази.

На приказките броят е голям.

А прозите и поемите -

числата са им от онези, големите.

 

В света на книгата е интересно.

В света на книгата е повече от чудесно.

В света на книгата имаш милиони приятели.

В света на книгата има хиляди мечтатели.

 

В компютърния свят е някак по-студено.

В компютърния свят всичко е мрачно

и някак заледено.

С компютъра не можеш

да се запознаеш с нови, приказни герои.

 

Аз предпочитам да си взема книжка в ръка

и тихичко да си зачета.

Така със знания ще се обогатя

и ще мога поука да си извлека.

 

Книгата е мой другар.

Книгата е моят дар.

С компютъра също е интересно,

но в сравнение с книгата

е нещо бледо и безинтересно.

 

Книгата е мой съветник.

Книгата е моят приказен приятел.

Без книгата животът ще е сив и непълноценен.

Без книгата животът на човека

няма да е светъл и неземен.

 

А сега, като за край,

мисля да си взема нова книжка

и да се потопя в неземния й рай.

Така ще имам още нови другари,

а в моите мисли книжките безценни

са винаги първи и превъзхождат всичко и всички!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...