В лятна жега в летен пек
врано конче жажда сети.
Рипна, скокна, тропна с крак,
вихром литна в полски слог.
Там под камък извор лее
бистри струйки - ромол тих.
Сякаш дума, сякаш пее
чудна песен в летен пек.
Конче сръбна, конче пийна
струйки бистри - свят живот.
Тръсна грива, тéло вийна,
кротко легна в полски слог.
© Хари Спасов Всички права запазени