Конкурс за усмивки
Прочетох нещо симпатично -
прецизно фотографско жури
ще съди строго и критично
коя усмивчица да тури
на първо място във конкурса.
Задачата им не е лека,
зависи всичко от ракурса
и от настройката в човека...
Отплеснах се в слова излишни,
но бързам под секрет да кажа -
в конкурса предновогодишен
аз своя снимка ще покажа.
Реших го на мига, защото
усмивката ми е красива,
а и съвременното фото
ще я поправи, щом е крива.
И като шут пред огледало
усмихвах се, за да тренирам.
Изглеждах някак семпло, вяло
и аз реших да се гримирам.
Извадих вносните помади,
червило на "Ревлон" със блясък.
Не ме направиха по-млада.
Усмивката ми бе от пясък
и се промушваше тревожно
от ъгълчето на устата.
Задачата ми беше сложна.
Тревогата ми пръст размята.
Отчаях се. Но ми остана
надеждата във фотографа.
При него цъфнах вчера рано,
похвалих го със два-три лафа.
Горкият, притесних го даже
със чувството на примадона,
поискала да я покаже
като онази Лиза. Мона!
С треперещи ръце поднесе
мосю конкурсната ми снимка.
И сякаш треска ме разтресе -
мечта, разплетена до бримка.
Но от албума ми изпадна
портретчето на мойта баба.
Какви коси и поглед жаден,
сравненията тук са слаби!
Едно усмихнато момиче
с чаровен, романтичен блясък,
след който дядо ми е тичал...
А не усмивчица от пясък!
Изприпках пак до фотографа,
за да поискам, ако може,
да ме спаси от присмех. Гафът
е в туй, че някак той ще сложи
зад вносния ми грим с червило
усмивката на туй момиче.
Ще се издам ли? Нещо гнило
ще видят и... Но аз приличам
на снимката и от портрета!
Е, тя е Нела, аз Мария...
Конкурсна работа проклета!
Зад Маринела ще се скрия.
Но щом с усмивката на баба
спечеля първата награда,
ще вдигна паметник. Пред хляба
кълна се! При това - с ограда!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, Доче, да дойдат сега да снимат усмивката ми! След твоите думи, не мога да не спечеля конкурса!
-
Друг път щом тръгнеш за конкурс
ти първо дядо си попитай.
Или пък председателския вкус
(на журито)поразучи. И смело литвай...
Както и да се усмихнеш все си пристижна
-
Здравей, Роси! Радвам се да те видя и пред опита ми за стихотворна усмивка!
-
Приятен хумор. Допадна ми.
Поздрав, Мария! -
Ами тогава твоята усмивка да снимаме и да изпратим на конкурса!Прегръдка, Ивон!
-
С поздрав, Мария!Усмихна ме!
-
Боби, ти отново ми връчи награда, чрез думите си! Дори и да не спечеля конкурса за усмивки, твоето признание ми стига, приятелю! Прегръщам те!
-
Аз така и правя, когато съдбата не ми открадне усмивката!
-
Поздрави и от мен!
Усмихвай се,Мария-без да тренираш-тогава е истинско... -
Петя, Плами, Роси - много сте мили, както винаги! Дано съм успяла да ви подаря усмивка!
-
Мисля, че вместо "хумористична" е трябвало да сложиш "философска" подкатегория
Зад игривия тон на стиха ти има много сериозни истини!
Топъл поздрав в мразовитото утро, Мария -
Браво, Пастирке! Прегръщам те!
-
Много, много ми хареса и като идея, и като изпълнение!
-
Благодаря ти, Нини!
-
Май не ме бива много да събуждам смях или поне усмивки, съдейки по оценките... Желанието ми беше да ви се представя в друга светлина.
Благодаря, че прочетохте и коментирахте,Апейрон и Тошко! -
Издигаме си паметници често
(понякога "нерукотворни"
и винаги разделяме ги с горди
стени от мнението честно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
