3.07.2014 г., 16:04

Копнежно

1.2K 0 5

Копнежно...

- Алооо... Какво правиш в момента? Ще ми разкажеш ли?


- Аз... сега ли?


- Да, защо не? Искаш ли?


- Ами... добре...
ще ти прошепна 
в ухото копнежно...
Представям си как обличам
твоята нощ
с нежност...
Дланите 
изучават
твоето тяло...
Всяка извивка запомнят...
Целувки - роба 
изплитат....
за да го стоплят.
С ръце те загръщам...
иска ми се да опитам
и Душата ти да прегърна,
с нежност да я завия...
А Любовта ти към мен
да е единствена в нея 
стихия...
Чувствам страстта ти...
... и моята никак не спеше...
Сякаш сляхме телата...?
А в Душата ми... песен... 
и топлина се разнесе?
Тук ли си? Как си?

- Хубаво беше...


 

"Родено", като коментар към 

„Залязваш изгрявайки” на Calli (Дани Паскова)

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=326504#comments

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Борис, Боряна, благодаря ви много за добрите отзиви. Радвам се , че съм ви докоснала по свой начин... БлагоДаря!!!
  • Браво! Брависимо, Ирен!!!
    Б.
  • Благодаря, Ели! Дани, много благодаря за написаното. Дано е така!
  • Благодаря, Маги! На Дани разказа е прекрасен, надявам се да съм го "рекламирала" добре по този начин.
  • чувствено.. и хубаво..

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...