3.07.2014 г., 16:04

Копнежно

1.2K 0 5

Копнежно...

- Алооо... Какво правиш в момента? Ще ми разкажеш ли?


- Аз... сега ли?


- Да, защо не? Искаш ли?


- Ами... добре...
ще ти прошепна 
в ухото копнежно...
Представям си как обличам
твоята нощ
с нежност...
Дланите 
изучават
твоето тяло...
Всяка извивка запомнят...
Целувки - роба 
изплитат....
за да го стоплят.
С ръце те загръщам...
иска ми се да опитам
и Душата ти да прегърна,
с нежност да я завия...
А Любовта ти към мен
да е единствена в нея 
стихия...
Чувствам страстта ти...
... и моята никак не спеше...
Сякаш сляхме телата...?
А в Душата ми... песен... 
и топлина се разнесе?
Тук ли си? Как си?

- Хубаво беше...


 

"Родено", като коментар към 

„Залязваш изгрявайки” на Calli (Дани Паскова)

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=326504#comments

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Борис, Боряна, благодаря ви много за добрите отзиви. Радвам се , че съм ви докоснала по свой начин... БлагоДаря!!!
  • Браво! Брависимо, Ирен!!!
    Б.
  • Благодаря, Ели! Дани, много благодаря за написаното. Дано е така!
  • Благодаря, Маги! На Дани разказа е прекрасен, надявам се да съм го "рекламирала" добре по този начин.
  • чувствено.. и хубаво..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...