3.07.2014 г., 16:04

Копнежно

1.2K 0 5

Копнежно...

- Алооо... Какво правиш в момента? Ще ми разкажеш ли?


- Аз... сега ли?


- Да, защо не? Искаш ли?


- Ами... добре...
ще ти прошепна 
в ухото копнежно...
Представям си как обличам
твоята нощ
с нежност...
Дланите 
изучават
твоето тяло...
Всяка извивка запомнят...
Целувки - роба 
изплитат....
за да го стоплят.
С ръце те загръщам...
иска ми се да опитам
и Душата ти да прегърна,
с нежност да я завия...
А Любовта ти към мен
да е единствена в нея 
стихия...
Чувствам страстта ти...
... и моята никак не спеше...
Сякаш сляхме телата...?
А в Душата ми... песен... 
и топлина се разнесе?
Тук ли си? Как си?

- Хубаво беше...


 

"Родено", като коментар към 

„Залязваш изгрявайки” на Calli (Дани Паскова)

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=326504#comments

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Борис, Боряна, благодаря ви много за добрите отзиви. Радвам се , че съм ви докоснала по свой начин... БлагоДаря!!!
  • Браво! Брависимо, Ирен!!!
    Б.
  • Благодаря, Ели! Дани, много благодаря за написаното. Дано е така!
  • Благодаря, Маги! На Дани разказа е прекрасен, надявам се да съм го "рекламирала" добре по този начин.
  • чувствено.. и хубаво..

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....