Коралова къща

30.06.2020 г., 8:00 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 8

1241 5 14

Когато душата стаила е в своята пазва
от бисерна мида седефено светло зрънцé,
в небесното лоно с опашка комета пролазва,
топи се и чезне, проблясва самó петънце.
Негаснеща обич и страст на брега пожелали,
окъпва ни в звездно корито светена вода.
Ще минем споени през всички вселенски портали,
неистовосиня, надеждата ни облада.
Разпенено дишащо, топло морето прегръща
телата ни, слети в преплетен любовен венец,
прибира сърцата ни в тайна коралова къща,
смълчан обожател и чувствен извечен мъдрец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Обич в морскосиньо »

11 място

Предложения

Кръг
От мене прати му...

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
Потоп

Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
Огнище и клада

В живота на мъжа обикновено има две жени – едната приготвя за него огнище, а другата – клада. Рая Ви...

Още произведения »