30.06.2020 г., 8:00 ч.

Коралова къща 

  Поезия » Любовна
905 5 14

Когато душата стаила е в своята пазва

от бисерна мида седефено светло зрънцé,

в небесното лоно с опашка комета пролазва,

топи се и чезне, проблясва самó петънце.

 

Негаснеща обич и страст на брега пожелали,

окъпва ни в звездно корито светена вода.

Ще минем споени през всички вселенски портали,

неистовосиня, надеждата ни облада.

 

Разпенено дишащо, топло морето прегръща

телата ни, слети в преплетен любовен венец,

прибира сърцата ни в тайна коралова къща,

смълчан обожател и чувствен извечен мъдрец.

© СК Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Обич в морскосиньо »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария. Радвам се, че хареса Коралова къща. 🌊
  • Приказно стихотворение, което заслужава да е много по-напред в надпреварата! Съжалявам, че не съм дала навреме гласа си за него, Светле!💕
  • Благодаря ти от сърце! Поздрав на морето!
  • Успех ти желая и аз!
  • Благодаря ти, Bella! Морето да ти подари най- красивата синя обич!🌊
  • Радвам се, че имам още гласове. Успех!
  • Благодаря за хубавия коментар, Иринка!
    И щедро на красиви емоции лято!⛵
  • Седефена коралово синя надежда! Как да не му стане топло на човек!🐚
  • Искрено ви благодаря, желая ви много споделеност и летни срещи с морето!💖
  • Гласувах!
  • Каква романтична картина описа, Светличка, и естествено, не може без море!Колко сърца му се изповядват, остават там, за да ги зове следващия сезон пак и пак и пак! Разнежи ме и мен!....Давам ти глас!
  • Разкошно е!
  • Красивоо!
  • О, Светулке, разкошно е. И финала ❤️
Предложения
: ??:??