Когато душата стаила е в своята пазва
от бисерна мида седефено светло зрънцé,
в небесното лоно с опашка комета пролазва,
топи се и чезне, проблясва самó петънце.
Негаснеща обич и страст на брега пожелали,
окъпва ни в звездно корито светена вода.
Ще минем споени през всички вселенски портали,
неистовосиня, надеждата ни облада.
Разпенено дишащо, топло морето прегръща
телата ни, слети в преплетен любовен венец,
прибира сърцата ни в тайна коралова къща,
смълчан обожател и чувствен извечен мъдрец.