Корейска импресия
Изтичат се през календара дните,
навярно някъде отвъд Корея...
На къдрите ти меки до вълните
желал бих някога да остарея.
Но ти сега ела, докато мога,
с оная страст младежка да те любя,
напук на всички делнични тревоги,
в извивките ти нежни да се губя...
Кафе да ти направя и целуна
съня ти върху клепките присвити...
Смеха ти да попивам медострунен,
ръцете ти с любов да ме оплитат.
Да начертаем двамата начало,
на идващия край от хоризонта,
превърнали една случайност в цяло
под дупката огромна на озона.
Тогава нека дните се изтичат,
зад границите скучни на Корея -
в остатъка живот ще те обичам,
от старост недокоснат - ще старея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
